Настоящият труд е продължение в изследването на принципите на оразмеряване и построение на християнските храмове в Средновековна България. Неговата цел е да анализира основните закономерности в архитектурното проектиране на фона на установените традиции в строителното изкуство и изискванията на възприетата от византийската столица богослужебна практика.