През изминалия ХХ век при много археологически разкопки в България са откривани и текстилни материали. За съжаление публикуваните данни от около 6 обекта обикновено носят констативен характер. Тяхната бедност се дължи на предимно миниатюрното количество, в което се откриват тъканите, и специфичната за находките от органичен произход нетрайност.
През 1962 г. в град Кърджали са разкрити руините на средновековна църква с частично запазена стенописна украса. При разкопаването през 1985-1988 г. на манастирския комплекс около храма археолозите попадат на фрагментирана мраморна плоча, явно покриваща представителен гроб. Изказаната идея за идентифицирането на разкрития християнски комплекс със средновековното епископско средище на областта Ахридос, локализацията на новоткрития гроб в храма, както и намирането при старите разкопки на фрагменти от сърмена тъкан в близка гробна камера са обусловили появата на тази книга.
Натрупаният опит дава възможност за изследването и на тъканите, открити в средновековната кърджалийска църква. Проучваните текстилни материали се оказват с твърде голяма значимост след идентифицирането им като архиерейски литургични одежди и то съставящи почти пълен компхлект. Важността на направеното откритие още повече се засилва след тяхното отнасяне към средновизантийския период. Най-старите съхранени православни богослужебни одежди на Балканите, при това отделни части от облеклото, са от втората половина на XIV - XV в. Везбата върху новооткритите литургични одежди е с изключителна изработка, а значимостта й нараства и поради голямата рядкост на бродериите от средновизантийския период. Актуалността на откритието се дължи и на добре известния факт, че точно това време от своя страна няма равно на себе си по техническото и художественото съвършенство на паметниците на приложното изкуство, към което спадат и копринените тъкани и везбата.