Автор: Михаил Горбачов

Обем: 464 стр.

Формат в мм.: 160 х 230

Издател: Сиела

Корица: Мека

Година на издаване: 2017

Състояние: Нова (на склад в издателството)

Ка 888

На фона на завръщащия се национализъм, глобалното отстъпление от демокрацията и новата популярност на авторитарните режими, последният лидер на Съветския съюз Михаил Горбачов призовава за разум, повече далновидност, гласност, партньорство и компромиси. „Новата Русия“ е не само книга с мемоари – тя е и предупреждение към Русия и към света за опасния курс, по който много народи и правителства са поели.

Михаил Горбачов коментира глобални теми и проблеми като промените в климата, възобновената надпревара във въоръжаването, завръщащия се призрак на Студената война, авторитарния стил на Владимир Путин, опасната роля на световен полицай, от която САЩ все още не са се отказали, изгряването на нови велики сили като Китай, както и може би най-голямата трагедия в световен мащаб – нарастващото социално неравенство и кризите, до които то ще доведе.

Руският политик описва възхода на Путин и начина, по който партията „Единна Русия“ постепенно заприличва на КПСС, като печели все повече власт и пречи на създаването на истинска опозиция. Той отправя критики към Кремъл заради опасното залитане към идеологии от началото на 20 век, заради липсата на истинска демокрация и свободни избори и заради пренебрегването на нуждите на бедните в страната. В същото време обаче Горбачов отправя критики и към САЩ заради техния стремеж към еднополюсен свят и намесата им в политиката на суверенни държави.

Въпреки многото тревожни тенденции, които бившият съветски лидер подчертава, той все пак остава оптимист, че Русия и светът ще намерят правилния път и няма да повторят грешките от миналото столетие.

Русия се връща в Брежневата епоха, забравяйки с какво завърши тази епоха. Хората все по-малко вярват на властта, губят надежда в бъдещето, унижават ги с бедност и задълбочаващи се социални разриви на фона на затлъстяващия елит от новобогаташи.

Нима и до днес ние разчитаме на „царя реформатор“, а не на собствените си сили? Нима до ден днешен смятаме народа за стадо говеда?

Руската власт не бива да се залъгва с надежди за консерватизма като едва ли не панацея за нашите проблеми, да се приспива с вярата, че заради спокойствието и реда хората ще се съгласят с перспективата на застоя.

Никога няма да се съглася, че свободата е чужда на Русия, че народът няма нужда от нея.

На Америка щеѝсеналожидасесамоопредели:далиискадабъдеимперия,илидемокрация,далиискасветовногосподство,илимеждународносътрудничество.Ивъпросъттукстоиименнотака.Еднотонесесвързвасдругото,кактоводатанесесвързвасмаслото.

Убеден съм, че демокрацията не бива да бъде налагана с танкове и превантивни удари. Тя трябва да израства от еволюцията на всяка страна и народ, но за нея може да се създадат по-благоприятни предпоставки, главната от които е преодоляването на нищетата.

Има неща, по-важни от идеологиите. Това са законът и справедливостта.

Демокрация, която не решава проблемите с бедността, води дотам, че хората започват да залагат на политици от авторитарен тип.