Ще оцелее ли българският народ през ХХІ век

Идеята за "Оптимистична теория за българския народ" е изложена за първи път в известната студия на Иван Хаджийски, но в случая заглавието на студията е само повод да се постави един въпрос, който се нуждае от сериозна обществена дискусия - за потребността от позитивна историческа визия на българската нация, която да бъде фактор за нейната мобилизация около общи цели и обща стратегия за успех като нация в съвременния свят, но и за успех на всеки български гражданин.
Възможна ли е днес една оптимистична философия на историята на България като страна с догонващо развитие? Ако повечето от действията на политиците раждат песимизъм и отчуждение, то можем ли да открием поне теоретически основание за оптимизъм? Възможно ли е теоретическият оптимизъм и позитивното мислене да се противопоставят на всекидневния песимизъм, а и на повърхностния утопизъм? На тези и на още много други проблеми авторите на книгата търсят обяснение и се опитват да дадат отговор.

СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение
ВЪЗМОЖНА ЛИ Е ДНЕС НОВА ОПТИМИСТИЧНА ТЕОРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД? (Васил Проданов)
1. Защо има смисъл да се говори по този въпрос?...
2. Множеството значения на оптимизма и песимизма
3. Какво е общото и различното с времето, когато Хаджийски пише своята знаменита статия?
4. Маркототевщината в историята и усещането за щастие на българина
5. Дискусия с една възможна песимистична теория за българския народ
6. Пет аргумента за една нова оптимистична теория

Част първа ТЕОРЕТИЧНИЯТ ДИСКУРС

Глава първа
ПОЗИТИВНАТА НАГЛАСА
1. Оптимистична теория е възможна... ако има кой да я направи {Ина Димитрова)
2. Аксиоматика на позитивното историческо мислене (Борислав Градинаров)
3. Защо е проблематична оптимистичната теория
за нашия народ? (Станна Христова)
Глава втора
КРИТИЧНАТА НАГЛАСА
1. Песимистични размишления за "оптимистични теории" (Иван Кацарски)
2. Оптимизмът - спомен от модерността? (Димитър Цацов)
3. Националното самочувствие - за и против оптимизма (Латьо Латев)
4. Възможна ли е "оптимистична теория" за българския народ? (Валери Личев)

Част втора ИСТОРИЧЕСКАТА ТЕМАТИЗАЦИЯ

Глава трета
ДАЛЕЧНОТО И БЛИЗКОТО МИНАЛО
1. Съдба, историчност и исторически път на българския народ след Освобождението (Васил Пенчев)
2. Българският бог (Нина Димитрова)
3. Времето на оптимизма в разказите за българския народ (Ивелина Иванова)
4. Културни и политически корени на българския песимизъм (Ивайло Кутов)
Глава четвърта
ДИАГНОСТИКА НА СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО
1. Житейският принцип на скачените съдове (Нинолай Василев)
2. Представите за миналото, настоящето и бъдещето в конструирането на социалното време: ситуацията на 40-55-годишните хора (Нина Пехливанова):
3. Образът на Европа и границите на еврооптимизма (Таня Неделчева)
4. Криворазбраната европеизация (Нинолай Буюнлиев)
Глава пета
ИСТОРИЧЕСКА ПЕРСПЕКТИВА
1. От какви исторически митове се нуждаем и от какви не? (Иснра Баева)
2. Шансовете за нашето благополучие (Емилия Петрова)
3. Щрих от сравнителен междукултурен анализ: Европейски съюз и България, в опит за прокламиране на оптимистична теория за българския народ (Толя Стоицова)
4. Как е възможна оптимистична теория за България в контекста на едно "ново световно безредие"? (Диана Данова)

Част трета ПРАКТИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА

Глава шеста
ЕТИЧЕСКИ И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ
1. Хъсът като ресурс за национален оптимизъм у днешните българи (Галина Величкова)
2. Оптимистична национална етика (Мюмюн Тахир)
3. Може ли българинът да бъде щастлив? {Маргарита Стефанова)
Глава седма
УСЛОВИЯ И ГРАДЕЖ НА ОПТИМИСТИЧНО БЪДЕЩЕ
1. Възможни ресурси на националния оптимизъм на днешните българи (Минчо Драганов)
2. Опит за умерено оптимистична теория за българския жизнен стандарт (Чавдар Николов)
Сведения за авторите

Година на издаване: 2006

Страници: 304

Корици:меки

Състояние: КАТО НОВА!