КАРТИНАТА Е С ИДЕНТИФИКАЦИЯ . САМОКОВЪ - БОРОВЕЦ .

 

Иван Бояджиев е роден през 1894г. в семейството на архитект Христо Бояджиев. От най-ранна възраст той проявявал наклонности към музика и рисуване. Музиката и по-късно присъства в картините му като вдъхновение или като част от творбата. Още като ученик в Първа мъжка гимназия в София Иван Бояджиев се записва в Държавното художествено-индустриално училище. В художественото училище учи от 1912г. до 1915г. в Декоративния отдел, където негов преподавател е проф. Борис Михайлов. Малко творби от този период са съхранени до днес, но съвременниците му са запазили спомена за И.Бояджиев – като за студент, който за разлика от съвипускниците си е бил отлично осведомен за съвременното му европейско изкуство. Автопортретът му от 1915г. се възприема от критиката като предвестник на експресионизма в българската живопис. От 1916г. Бояджиев е в Школата за запасни офицери в Княжево, където се сприятелява с Гео Милев. Участва в Първата световна война и след края на военните действия заминава да следва в чужбина. През 1919 – 1920г. е студент в Берлинската художествена академия, но по настояване на родителите си продължава образованието си във Висшето техническо училище в Карлсруе. През 1923г. се дипломира там като архитект, но се възприемал като художник. Още като студент в Германия участва в общи изложби и организира първата си самостоятелна изложба. В България е свързан тясно с кръговете на художниците и през 1920г. показва свои картини в две изложби: в изложбата на Дружеството на Южно-българските художници и в изложбата на Дружеството на независимите художници. Творбите му правят впечатление с афиширания стремеж към новаторство. Иван Бояджиев е приет възторжено от тогавашната критика и тя го е поставила редом с Иван Милев и Сирак Скитник. Първата му изложба в България е организирана в Тръпковата галерия през декември 1923г.- януари 1924г. и с нея художникът отбелязва завръщането си в родината. В тази изложба били показани много творби – композиции, портрети и пейзажи. През втората половина на 20-те години на 20 век Бояджиев навлиза в творческа зрялост. Той участва в Първата обща художествена изложба 1927г. с “ Овчар “, във Втората обща художествена изложба 1928г. с “ Улица “ и “ Автопортрет “ и в Третета обща художествена изложба. Предпочита голям формат, често квадратен, в който разполага асиметрични композиции. Отношението му към сюжета е концептуално и образите и изгледите са не просто видяни, а събирани. През 1929 – 1930г. той пътува из Средиземноморието, участва в круиз с кораб “ От Варна до Кайро “, организиран от Българския народен морски сговор – формация на интелектуалци. Под патронажа на Българския народен морски сговор Иван Бояджиев показва в София през 1931г. третата си самостоятелна изложба. От 30 – те години се изявява главно като архитект и участията му в общи изложби стават епизодични и постепенно съвсем заглъхват. Иван Бояджиев имал много талант и дълъг живот, но времето посветено на изкуството остава само в младините и завинаги свързано с българския модернизъм. Творби на Иван Бояджиев има в Националната Художествена Галерия в София, СГХГ и в частни лица. Маринска, Ружа, Иван Бояджиев, Каталог на изложба, С., 1991 Маринска, Ружа, Иван Бояджиев и българският модернизъм, сп.”Проблеми на изкуството”, 1991, извънреден брой Маринска, Ружа, 20-те години в българското изобразително изкуство, С., 1996 Маринска, Ружа, Гео Милев и българският модернизъм, С., 2004 И Б е сред творците, които критиката на 20 те години поставя заедно с Иван Милев и Сирак Скитник, те показват модертистични картини и изложви, декорация за артистични балове. Ив.Бояджиев има много талант и дълъг живот, но времето посветено на изкуство остава в младините. Роден е 1894 г. в сем. на арх.Христо Бояджиев. От най-ранна възраст проявява наклонност към музика и рисуване. Музиката присъства и в картините му. Още като ученик в Първа мъжка гимназия се записва в Държавното художествено-индустриално училище. Учи там от 1912-1915 г.в Декоративния отдел при проф. Борис Михайлов. Добре е бил осведомен за съвременното европейско изкуство. Автопортретът му от 1915г. е предвестник на експресионизма в българската живопис. От 1916г. е в Школата за запасни офицери в Княжево, където се сприятелява с Гео Милев. Участва в Първата световна война и след това отива да учи в Германия.1919-1920г. е студент в Берлинската художествена академия, но по настояване на родителите си продължава образованието си Във Висшето техническо училище в Карлсруе и 1923г. се дипломира там като архитект, но се възприема като художник. Като студент в Германия участва в общи и организира самостоятелна изложба. В България е свързан с кръговете на художниците и през 1920г. показва картини в две изложби-на Дружеството на южнобългарските художници и на Дружеството нанезависимите