За създаването на тази картина се вдъхнових от параклиса преди село Борово, по пътя към Кръстова гора в Родопите.
Изобразих възрастна жена, която всяка вечер по собствено желание върви към параклиса, за да запали свещите и да остави цветя. Никой не я кара.

Тя просто върви. За вярата. За светлината. Може би и по други, само нейни причини.
Пътят се раздвоява - единият води настрани, другият нагоре. Жената е с гръб към страничния път и е поела по изкачването към храма.

Притъмняващото небе създава ореол около параклиса, а изкачването подсилва усещането за духовен път.
Стремях се да постигна единство между човека, природата и вярата.
Маслени бои върху платно. Размер (без рамка): 46 × 70 см. 
Картината е подходяща за дом, галерия или колекция, за хора, които търсят смисъл и символика в живописта.