Човекът е устроен така, че неспирно копнее да се сдобие с онова, което не притежава. Но изгубен в материализма и хедонизма на съвременността, той все по-силно усеща невъзможността да даде отговори на важни екзистенциални въпроси и липсата на пътища, отвеждащи към щастието и духовното равновесие.

Можем ли да запълним тази празнота, ако се обърнем към ученията на тримата най-велики духовни учители в историята на човечеството – Сократ, Иисус и Буда? Оказва се, че да. Защото те са „трима наставници в изкуството на добрия живот“. Макар да са толкова различни, между тях има удивителни сходства. Идеите им, валидни и днес, може да се резюмират така: човекът е безсмъртен, животът му не се изчерпва само в краткото му пребиваване на земята. Той трябва да търси истината, да опознава себе си и да се стреми да бъде свободен. Но този процес не би имал никаква стойност без върховната добродетел, наречена „справедливост“, и без крайъгълния камък на конструкцията – любовта, независимо дали става дума за будисткото състрадание, сократическия ерос или християнската агапе.

Сократ, Иисус и Буда ни учат как да живеем.