Щастливия принц

Високо над града върху една голяма колона се издигаше статуята на Щастливия принц. Той целият бе позлатен, очите му представляваха два ярки сапфира, а на дръжката на сабята му сияеше голям червен рубин.
Принцът предизвикваше истинско възхищение.
- Красив е като ветропоказател - отбеляза един градски съветник, който искаше да си спечели име на човек с артистичен вкус. - Само дето не е толкова полезен - добави той от страх да не би хората да го помислят за непрактичен, какъвто всъщност не беше.
- Защо не си като Щастливия принц? - попита една
здравомислеща майка своето разплакано момченце, което
искаше нещо невъзможно. - Щастливия принц никога не
плаче.
- Радвам се, че все пак някой на този свят е напълно
щастлив - промърмори един разочарован човек, взрян в
красивата статуя.