В настоящата антология Горити е представена за първи път на българския читател с някои от нейните най-прочути и въздействащи повести и разкази.

Историите са в духа на романтизма. Има проклятия, загадки, магии... На места са като легенди, поставени в съвременен контекст. Магическо и призрачно.

Говорейки за ХУАНА МАНУЕЛА ГОРИТИ (1818–1892), един писател възкликва, че тя „прославя нацията“, ала някой по-запознат читател ще се изкуши да попита: коя нация… Понеже три новоосвободени латиноамерикански държави могат с основание да твърдят, че писателката е тяхно национално богатство: Аржентина, Боливия и Перу. И нещо повече: тя участва във войните и на трите държави като защитник на независимостта на техните млади нации. Перото и словото се оказват недостатъчни и тя се включва в самите военни действия. Родена в Салта, близо боливийската граница, напуска Боливия, за да създаде още през 1850 г. свое девическо училище в Лима, където разполага с вероятно най-богатата библиотека на континента. Сред приятелите, с които се среща или поддържа връзка с писма, се нареждат: Едуардо и Рикардо Гутиерес, Хосе Ернандес, Рикардо Палма, Клоринда Мато де Търнър, Мерседес Кабейо де Карбонера, Каролина Фрейре де Хаймес и Тереса Гонсалес де Фанинг.
Пътят, който извървява водещата аржентинска писателка на XIX век Хуана Мануела Горити, минава през реалност, спомен, сън и въображение. Произведенията ? са не по-малко динамични от нейния живот, а прямотата им замъглява разликите между близко и далечно, като пречупва разстоянията през собственото ? усещане за бездомност.
Горити има нужда сама да доизмисля своите роля и история – подобно на легенда, отново и отново. Лице в лице с жестоката съдба, изгубила мнозина от близките си, няколко дни преди да завърши земния си път, тя продължава да нанася последните поправки по своите мемоари и сякаш разказва за… самата си смърт. А между отделните откъси на това последно произведение – както и преди – се долавя музикална хармония и го сближава с отвъдното.

*Тя е виждала всичко: бойното поле на въоръжените отряди и това на народите; разкъсващите чужди чувства и самотната борба със собствените страсти…
Сантяго Естрада (Аржентина)
Една висша чувствителност предава на духа на писателката способността да провижда в неизвестността.
Хосе Мария Торес Кайседо (Колумбия)