Матвей Вълев

Вълев, Матвей (псевд. на Димитър Христов Вълев) (Ямбол, 21.10.1902 – 7.11.1944, с Бугарени, дн. Сърбия). Роден в семейство на гимназиален учител. Прекъсва образованието си и се препитава като машинописец, фабричен работник, докер на Бургаското пристанище, дървосекач из Лонгоза, общ работник по жп линии. От 1922 публикува хуморист. творби в сп. “Маскарад” и “Българан”. Първият му белетр. опит – “Из записките ми”, излиза в “Българан” през 1922 (№ 18). Участието на В. в левия печат (с псевд. Матвей Босяка) го сближава с Хр. Смирненски и Ал. Жендов. През юни 1923 заминава за Германия, за да следва журналистика. Членува в земляческото д-во “Нар. студент” и печата в неговия орган “Нарстуд” и в левите нем. вестници “Rote Fahne” (орган на ГКП), “Die Welt am Abend”, “Berliner Tagesblatt” с псевд. Heinrich Wolf. Изпраща материали в Б-я за сп. “Звънар и “Пламък”; кореспондент на в. “Съзнание” – орган на бълг. емиграция в САЩ. През 1930 г. се преселва в Бразилия, търси препитание из степите и чифлиците. Завръща се в родината през 1934. През 1935-42 е чиновник в Столичната община; в нач. на 40-те редактира луксозното илюстр. сп. “Сердика”. От 1938 работи в Радио София, където заедно с Н. Вапцаров създава радиотеатъра. Сътрудничи на около 60 издания – сп. “Златорог”, “Изкуство и критика”, “Бълг. мисъл”, “Летец”, “Родолюбие”, на в. “Кормило”, Жупел”, “Фронт на трудово-борческите писатели”, “Слово”, “Мир”, “Вестник на жената” и др. След 9.ІХ.1944 заради участието си във в. “Щурец” е причислен към писателите, поддали се на “фашистки влияния”. Доброволец във ІІ св. война, загива в сражение с албанска СС дружина.

Разказите и репортажите на В. могат да се разделят условно на две групи: “отсамни” – със сюжети от бълг. действителност, и “отвъдни”, в основата на които залягат впечатленията му от Бразилия. Обединява ги темата за отчуждението и духовното разминаване между хората в урбанизираното индустриално общество. Където и да са – в родината, на презокеанските параходи или сред далечните джунгли и степи, персонажите живеят обладани от безпокойство и жажда за промяна. Космополитното светоусещане и скитническата нагласа обезсилват порива им към сближение и “закотвяне”, правят ги пришълци както сред свои, така и сред чужди. Авантюрното им поведение е особено функционално в т. нар. бразилски разкази, разкриващи пред бълг. читател екзотичната общност на натурализирани европейци и цветнокожи коренни жители – каубои, касадори, наемни убийци, прислужнички, сеячки на ориз. Естетизирани и облагородени, образите на цветнокожите представляват дискретна полемична реплика срещу расистките теории, битуващи у нас в навечерието на Втората световна война. Хуманистично-худож. внушения на В. се отличават с реализъм, достоверност, визуално-кинематографична експресивност и клонят към романов синтез – доколкото са скрепени от общото фикционално пространство (Сертонското плато) и от общия персонаж, преминаващ от разказ в разказ. През 1943 г. писателят пристъпва към романова преработка на “бразилската” си проза. Отпечатването на романа е осуетено от бомбардировките над София. Публикуван след повече от 4 десетилетия под загл. “Ферма в Сертон”, той е най-зрялата му представителна творба.

Изд.: Прах след стадата: Разкази. 1937; Войници. На брега: Разкази. 1938; Госпожата: Пиеса в 3 д. и 1 карт. (в съавт. с Ел. Багряна). 1938; Крилата помощ: Пиеса в 3 карт. (в съавт. с Анг. Каралийчев). 1938; На котва: Повест. 1938; Разковниче: Пиеска за малки спестовници в 3 карт. (в съавт. с Й. Стубел). 1939; Малките мореплаватели: Разкази. 1939; Мечка стръвница: Весела игра в 2 д. (в съавт. с Й. Стубел). 1939; Пороят: Пиеска в 2 карт. 1939; Пътници: Разкази. 1939; Знаменосци: Очерки из живота на велики кооператори. 1940; Отсам и отвъд: Разкази. 1940; Радост в живота: Разкази и репортажи. 1940; Някога и днес: Очерки и репортажи из кооп. България. 1942; Отвъд и отсам : Избр. разкази. 1957; Избрани произведения. 1975; Ферма в Сертон : Роман.