Неволите на истинския полицай е започнат в края на 80-те години и писан до смъртта на автора. Както и2666, това е незавършен, но не и непълен роман, тъй като за автора е важно не да го завърши, а да го развива непрекъснато. Това е най-добрият Боланьо заради творческото въображение, заради идентифицирането му с неудачниците, заради неговата етика, която не се нуждае от етични принципи, заради проникновения прочит на близките му автори, заради радикалната независимост, заради това, че предлага модерен роман, който не ни лишава от удоволствието да следим интригата, заради един космополитизъм, изразяващ начин на мислене и на живот, заради щастливото и отчаяно отдаване на творчеството...