Определен още приживе като "старейшината на световната физиология", руският академик Иван Павлов е сред най-изявените учени на XX век, чиито изследвания имат огромно значение за развитието на физиологията, медицината, психологията и педагогиката. "Как работи една толкова сложна система?" Това е въпросът, който Павлов непрестанно си задава по отношение на животните и човека. Заинтригуван от тази загадка, той изоставя свещеническото поприще, за да се посвети на забележителни експерименти, които разкриват физиологията на кръвообращението и храносмилането, механизма на условните рефлекси и дейността на мозъка. И до днес отделящите слюнка кучета на Павлов са символ на условен рефлекс, популярен образ, който е напуснал затвореното поле на науката и е проникнал трайно в масовото съзнание. Възгледите, трудът, откритията и приносът на изследователя получават заслужено признание - Иван Павлов е удостоен с Нобелова награда през 1904 година, почитат го и Ленин и съветското правителство. Биографията му през погледа на Даниел Тоудес, преподавател по история на науката, медицината и технологията в американския университет "Джонс Хопкинс", наподобява разказ за живота на един мечтател, блестящ експериментатор, който вярва във възможностите на науката да прозре и обясни човешката природа, но и да промени към по-добро света и нас самите.