КОЙ Е УКРАИНЕЦЪТ МИХАЙЛО ПАРАШЧУК?
Това име липсва в "Большая советская энциклопедия". Няма го и в "Советский энциклопедический словарь". Макар че е ученик на Роден. В енциклопедичния справочник "Митцi Украiни" ("Творци на Украйна") за него пише: "Парашчук Михайло Иванович (16.11.1878, с.Варваринци, Тернопилска обл. - 24.12.1963, София) - украински скулптор. Получава художествено образование първоначално в Краков. После работи в Лвив под ръководството на А.Попел. През 1910 г. завършва Академията "Жюлиен" в Париж, майсторството си усъвършенства при Огюст Роден. От 1911 до 1913 г. живее в Киев. През 1921 г. пристига в София..."

КОЙ Е ПАРАШЧУК И КАКВО Е НАПРАВИЛ ЗА БЪЛГАРИЯ?
През 1891 г. Михайло Парашчук е на 13 г. (роден е на 16 ноевмври 1878 г.), когато напуска родното си село Варваринци (сега е в Тернопилска област, Украйна, а тогава е в Австро-Унгария). Но напуска не заради насъщния, а за да се посвети на изкуството, пише Петко Атанасов - преводач, журналист, украинист, приятел на Парашчук.
Първите му учители - полският резбар Кинделски и фигуралистът Вуйцик, оценяват високо неговия талант и го изпращат в Краков да учи в художествено училище. По-късно любознателният младеж учи и при проф.Венцел, преподавател във Виенската художествена академия. През 1898 г. Михайло Парашчук се озовава в Лвив. Тук 20-годишният творец заедно с Антон Попел започва работа върху паметника на Адам Мицкевич.

ПАРАШЧУК Е УЧЕНИК НА ОГЮСТ РОДЕН
В старинния Лвив Парашчук създава цяла галерия от образи на бележити украински творци - Франко, Стефаник, Людкевич и други. Завършването на паметника на Мицкевич - един от най-красивите паметници на великия поет в Европа, участието в художественото оформление на някои монументални сгради в Лвив - бележат края на цял етап от живота и творчеството на украинския скулптор. Културната общественост на града е възхитена от неговия талант, а видни меценати го изпращат да следва през 1906 г. в Париж. Там той учи в частната художествена академия "Жулиен" при проф.Верле, а световноизвестният Огюст Роден го допуска в своето ателие.
След завършването на академията Парашчук се установява в Мюнхен, където преподава в Института за приложни изкуства. Там надделява мъката по Украйна и младият професор напуска Германия. Но и в Киев скулпторът не се задържа дълго. Подгонен от царското правителство, тъй като го смятат за немски шпионин, Парашчук се връща в Австро-Унгария. По време на Първата световна война творецът служи във военното комендантство, а по-късно работи в Червения кръст. В лагера за военнопленници от руската армия в Раштат той организира ателие и работилници по рисуване, резба и художествена керамика, където мнозина млади украинци са имали възможност да усвояват различни занаяти.

ПРЕЗ 1921 Г. ПАРАШЧУК ПРИСТИГА В БЪЛГАРИЯ
В края на лятото на 1921 г. като представител на Международния Червен кръст Парашчук пристига в България. В София украинският скулптор среща мнозина свои приятели от Мюнхен - арх.Тодор Горанов, художниците Александър Миленков и Константин Щъркелов, драматичния артист Сава Огнянов. В Германия по инициатива на Парашчук те са създали украинско-българско дружество и решават да го възстановят в София на всяка цена. Парашчук се съгласява да остане в България временно, а след това - завинаги. Така България става втора родина на украинския скулптор.

ПАРАШЧУК Е СОЦИАЛ-ДЕМОКРАТ
Социалдемократ по убеждения, Парашчук прави скулптурен портрет на Димитър Благоев. Той присъства и на погребението на Дядото. Това още повече озлобява столичната реакция и поставя началото на едно системно преследване на чужденеца Парашчук. Но поклонниците на изкуството у нас оценяват вярно неговия талант, което му дава възможност да се наложи като един от най-големите наши портретисти, пише Петко Атанасов. Той прави бюстове от натура на: Цанко Церковски, Стилиян Чилингиров, Рад Дедев, Йордан Пекарев (по-късно Парашчук се жени за дъщеря му Цветана Пекарева); моделира образа на Пейо Яворов, Гоце Делчев; създадената от Парашчук стилизирана глава-барелеф на Христо Ботев е единствената и неповторима творба у нас от този род; на украинеца българите дължат бюста на Стефан Караджа, барелефа на Алеко Константинов (паметника в Пазарджик).
Михайло Парашчук идва в България в началото на един преломен момент в историята на българската архитектура и архитектурната скулптура, когато у нас се поставя остро въпросът за сътрудничество между архитекта и художника-монументалист. И ако през 1922-1944 г. в България са били създадени най-добрите образци на "синтеза" на декоративното изкуство и архитектурата, това до голяма степен се дължи на украинеца Парашчук, който въвежда за пръв път в България изработването на макети за монументални сгради и предварителни проучвания на архитектурни и скулптурни елементи.
Парашчук се налага с творческия си подход при художественото оформяне на печатницата на Стайков (фигурата на Гугенберг), къщата-резиденция на Хаджипетрови, дома на д-р Стамболиев, Дома на правниците, Банката за земеделски кредит, Българската търговско-индустриална камара в Бургас, унгарската и френската легация.
На Парашчук българските архитекти възлагат украсата на такива монументални сгради - наша национална гордост, като: БНБ (декоративните мотиви с лъвове на "потъващите" врати и зодиакалния часовник в оперативната зала, разкошния хол на втория етаж с колоните и капителите), Съдебната палата (оригиналните орнаментирани рамки на парадните врати), Министерството на отбраната, Военната академия "Г.С.Раковски" (неповторимите релефи по сюжети на българската история във входното антре, разположени над петте врати, единият от които - "Аспарух минава Дунава", за направата на втория релеф - "Цар Симеон пред стените на Цариград", Парашчук е ходил специално в Истанбул, не по-малко ценен е третият релеф - "Отбраната на Шипка").
Някои здания в София, в художественото оформяне на които е участвал скулпторът, са частично или изцяло разрушени през бомбардировките - БАН (парадната зала), Алианс Франсез, Домът на славяните, театър "Роял" (сега театър на Българска армия).

ОКОЛО ПАРАШЧУК СЕ ОБЕДИНЯВАТ УКРАНЦИТЕ И ЕЛИТЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ
Макар и гост на България, подобно на бележития си предшественик Михайло Драгоманов (живее в България от 1889 до 1895 гг., погребан е в София), Парашчук се проявява като последователен патриот и деен общественик. Той помага за установяване на контактите между украинските търговски организации и българските кооперации за взаимни доставки на стоки. В началото на 30-те години Парашчук се проявява и като радетел за българо-югославското сближаване. От дневника му научаваме, че чест гост на неговия дом е бил Милое Смилянич, съветник в югославското посолство в София. Димо Казасов, по-късно назначен за български посланик в Югославия, е бил личен приятел на Парашчук. "Смилянич често идваше у дома... Казасов знаеше за това и често идваше да беседва",- пише Парашчук.

"ГРОМАДА" И УКРАИНСКО-БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО
Неоценими са заслугите на видния скулптор като един от водачите на прогресивната украинска емиграция у нас. На него украинците в София и в някои по-големи наши градове (Варна, Русе, Сливен) дължат организирането на културно-просветните дружества "Громада", на украински библиотеки, читални, самодейни хорове и други колективи. Ратувайки за още по-тясно сближаване между българския и украинския народ, Михайло Парашчук заедно с д-р Иван Шишманов (зет на Михайло Драгоманов) и други български украинофили създава в София Украинско-българско дружество, в което членува елитът на прогресивната столична интелигенция - Елисавета Багряна, Панчо Владигеров, Райко Алексиев, Асен Найденов и други. По инициатива и със щедрата финансова подкрепа на Парашчук дружеството урежда различни културни акции, чества бележити украинци. През 1932 г. издига паметник на гроба на Михайло Драгоманов на Централните софийски гробища, като поставя тленните останки на бележития украински учен и демократ в специален цинков ковчег с надеждата един ден прахът да бъде пренесен в Украйна.
По идея на Парашчук Украинско-българското дружество в София решава да издава списание "Украйно-български вести", като за списването му се привличат Михаил Арнаудов, Тодор Влайков, Стефан Младенов, Стилиян Чилингиров. През 1935 г. е подготвена първата и единствена книжка на списанието, в което намираме стихотворения на Шевченко и Олес, статия за украинската литература, материали за Юрий Венелин. От Лидия Шишманова Парашчук откупва посмъртната маска на Драгоманов. Скупторът поддържа връзки с украински институции и музеи в Прага, Варшава, Берлин и Лвив.