ДИАМАНТЪТ е най-твърдият известен скъпоценен камък на земята – почти 150 пъти по-твърд от корунда, който е на второ място след него; той е единица мярка за твърдостта на всички останали скъпоценни камъни и минерали. Диамантите, които природата е сътворила във всички цветове на дъгата, са образувани от въглеродни атоми под високо налягане преди около 3,5 милиарда години в адски горещата плътна мантия под земната повърхност. Посредством вулканичните изригвания те достигат до земната кора някъде между 1,1 милиарда и 100 милиона години. Черните диаманти са само на 3,2 милиарда години. Според някои автори, името „диамант” идва от гръцките думи адамас или адамантос, „твърд, непреклонен”. Индийските изследователи от по-ранните периоди, обаче, го свързват със санскритската дума диу, „божество”. Източната богиня Диа и до днес е наричана „Диамантено семе”, а далечният и храм в райските селения – „Диамантен трон”. В древни времена само членовете на царските фамилии можели да носят диаманти. В други култури, например Индия, смятали, че диамантите са се появили, когато огромна мълния ударила Земята. Римляните носели диамант на лявата ръка, за да постигнат победа над враговете си и да станат по-храбри. Вябрвало се, че инкрустираният в стомана диамант пази от полудяване. Известен бил още, като „Камъка на помирението” и се смятало, че отблъсква всякакви магии и кошмари, освен това укрепва приятелството. Гърците го наричали „Светата неизбежност” – емблемата на Слънцето. Евреите смятали диаманта за най-могъщ от всички скъпоценни камъни, дори повече от обвития в тайнственост мистичен магнетит. През Средновековието рицарите инкрустирали диаманти в броните и дръжките на мечовете си, като талисмани за защита и победа. Какво е диамантът днес? Любов и красота, трансформирани в кристал, символ на магия и мощ, късче от вечността. Според поверието диамантът носи щастие и успех на всеки, който се докосне до него. Диамантът носи бодрост, тонизира, настройва мозъка за радостни чувства. Подпомага по-бързото зарастване на рани.