Автор: Саманта Шанън

Обем: 1048 стр.

Формат в мм.: 140 х 200

Издател: Сиела

Мека подвързия

Година на издаване: 2015

Състояние: Нова, не е четена

Ка 17 Е

 

Бестселър на "Ню Йорк Таймс".

 

Годината е 2059-а. Деветнадесетгодишната Пейдж Махони е част от подземния свят на Лондон - базирана в квартала Севън Дайълс, наета от безмилостен престъпен гений на име Джаксън Хол. Работата ѝ е да събира информация, да прониква в съзнанието на хората. Защото Пейдж е сънебродница, ясновидка, и в света на Сцион извършва престъпление със самото си съществувание.
В деня, в който животът ѝ се променя завинаги, вали като из ведро. Нападната, упоена и отвлечена, Пейдж е пренесена в Оксфорд - град, пазен в тайна вече двеста години, управляван от могъща неземна раса. Тя е поверена на Лорда - рефаимско създание с тъмна с цвят на мед кожа и дълбоки златисти очи. Той е неин господар. Неин наставник. Неин природен враг. Но ако Пейдж иска да си върне свободата, тя трябва да играе по правилата на този затвор, където е изпратена, за да умре.

"Сезонът на костите" е дебютното произведение на 22-годишната британска писателка Саманта Шанън, която пише откакто е на 15. Книгата е част от поредица от общо седем книги и е публикувана от "Bloomsbury Publishing". Филмовите права вече са закупени от компанията на Анди Саркис. Появата на тази необикновено талантлива млада писателка оспори монопола на серии като "Здрач" и "Игрите на Глада" над световните бестселър класации.

"Романът напомня едновременно политическата тирания на Джордж Оруел и пасторалната митологичност на Дж. Р. Р. Толкин." 
USA Today

***

Камбанарията на "Сейнт Мери ле Боу" се очертаваше на фона на бледия изгрев, а из цялата цитадела огньовете на бездомниците догаряха. Нощните Жандарми се прибираха морни в участъците след дванайсетчасовата смяна на гонения и тормоз. Онези, които не бяха изпълнили нормата си за арести, щяха да понесат гнева на своите началници, но все пак никой от тях не се бе доближил и на сантиметър до залавянето на Пейдж Махони. Край Личгейт три трупа се полюшваха на бесилките. Един клошар крадеше връзките на обувките им, наблюдаван от гарвани с окървавени клюнове. Бродягите, спящи край бреговете на Темза, изпълзяваха от отворите на каналите и заравяха пръсти в тинята, молейки се да открият нещо ценно, останало след отлива.

Крънкачите поглеждаха часовниците си и се отправяха към метрото с надеждата да изкарат някоя монета от още сънените пътници. Последните пък си купуваха кафе, грабваха сутрешния вестник от будките и гледаха лицата на първата страница, без да ги виждат. Дълбоко във финансовото сърце на града, с копринени вратовръзки, нахлузени като примки на шиите им, те щяха да изкарват нови монети, които да продължат цикъла. И бездомните пак си бяха бездомни, а труповете продължаваха да танцуват. Марионетки в ръцете на палача.