- РАЗМЕР - 14,7 х 10,2 СМ. -Спас Соколов е четник в Ботевата чета. -Роден е в Тулча, Северна Добруджа през 1854 г. Едва 22-годишен, той е включен в щаба на Ботевата чета. След смъртта на Христо Ботев, Соколов първо влиза в отряда на Никола Войновски, а след няколко дни той и Стефанаки Савов се присъединяват към групата на Димитър Икономов. Соколов и още няколко четника се натъкват на засада, пленени са край с. Литаково и са откарани в Орхание, а после в София. На процеса в София, Соколов е обвинен, че е сред ръководителите на четата и е осъден на смърт. В последния момент присъдата е заменена с вечно заточение и каторга на остров Родос. След амнистията през 1878 г. Спас Соколов се завръща в България и е назначен за окръжен управител на Врачански окръг. През 1895 г. узнава, че се готви фалшифициране на изборите, и уведомява за това писателя Алеко Константинов - така се ражда знаменитият фейлетон \"Гасете свещите\". Спас Соколов сътрудничи на ВМРО, а в дома му се провеждат заседания на организацията. Синовете му Атанас и Иван участват в Балканските войни, като и двамата загиват. Соколов взима участие в комисията по търсене на отговорност от кабинета на премиера Васил Радославов (1913 - 1918), довел страната до национална катастрофа. Умира в София през 1922 г. в дома си на ул. \"Сердика\" No 13 -Никола Дончов Войновски е участник в националноосвободителното движение, военен ръководител на Ботевата чета. -Никола е роден в Габрово на 9 ноември 1849 г. в семейството на Дончо Стоянов, родом от Габровските колиби Бойновци. Буден и родолюбив българин, той взел дейно участие в тъй наречената Хаджиставрева буна през 1862 г., след което, за да не попадне в ръцете на турските власти, емигрирал в гр. Галац, Румъния. Там Дончо отворил кафене, средище на българската патриотична емиграция. Начално образование Никола получил в родния си град Габрово. Бил 13-годишен, когато избухнал бунтът на Хаджи Ставри, за който запазил в съзнанието си неизличими спомени. През 1865 г. Войновски (както по-късно видоизменил името си) завършил трети клас и продължил образованието си в Галац. Научил румънски, гръцки, френски, италиански и руски език. По-късно заминава за Одеса, където постъпил в юнкерското Николаевско военнопехотно училище. Завършва през 1876 г. с чин поручик от руската армия. Дончо Стоянов и Никола ВойновскиПрез есента на 1875 г. Никола Войновски се е срещнал с Христо Ботев, който дошъл с призив към българите в руската армия да вземат участие в подготвяното въстание в България. Никола се отзовал на поканата с готовност, подал оставка и през април 1876 г. заминал за Букурещ, където веднага се включил в организацията на четата. Идеята на Димитър Икономов за овладяване на австрийския речен кораб „Радецки\" била възприета от Ботев. Той съставил конкретния план и възложил изпълнението му на Войновски, който притежавал всички познания и умения на младши офицер. Овладяването на „Радецки\" се извършило при безупречен ред и дисциплина. След като четата дебаркирала при Козлодуй, войводата Христо Ботев официално представил Войновски като военен ръководител. На 18 май в подножието на местността Милин камък, черкезки конни отряди нападнали четата от три страни. Въпреки изненадата, благодарение на Войновски, който избрал добра позиция и построил хората в боен ред, четата била спасена от разгром. През целия ден на 20 май се водила непрекъсната, жестока и неравна битка във Врачанския балкан. Четата била разделена на два отряда: Авангардът, начело с Войновски, заема гребена на Камарата с фронт на север и запад. Останалите, сред които са Ботев и щаба, се съсредоточават на вр. Купена и Околчица. Редовна турска армия от около два табора под командването на Хасан Хейри бей атакува левия фланг на отбраната, а срещу останалата част от четата позиции заемат башибозуците. Нападението е отбито със стрелкови огън, след което турците решават да обходят и изолират отделните позиции на четниците. Никола Войновски, отгатнал замисъла на противника, веднага парира тези опити, а башибозушката атака срещу Купена е отхвърлена с контраатака. За да не бъде изолиран и обкръжен, Войновски в крайна сметка изтегля авангарда от първоначалните му позиции и заема кръгова отбрана на Купена. Постепенно цялата чета се концентрира около вр. Купена, вр. Околчица и падината между тях. Ожесточеният бой продължава до свечеряване, когато огънят отслабва, турските войски се оттеглят, а прежаднелите четници се втурват да утолят жаждата си. Точно по това време, вечерта на 20 май 1876 г., някъде в долината между Купена и Околчица, пада убит Христо Ботев. Войновски е избран за войвода на четата и под негово ръководство тя води последния си бой в района на с. Лютиброд. Остатъкът от дружината се разпада на части. По това време към него се присъединяват Димитър Тодоров - Димитрото и още няколко оцелели четници от Ботевата чета и тръгват към Троянския балкан. С 15 души Войновски се добира до Троянския балкан. На 13 юни 1876 г. в района на с. Шипково четата е разбита окончателно. Никола Войновски е убит на 15 юни /28 юни по нов стил/ 1876 г., ударен в гърдите. Смъртоносно ранен успява да пропълзи десетина метра, като подкрепял своите другари с думите:\"Дръжте се, момчета!\" Така разказва Димитър Тодоров, който е бил ранен в ръката и е станал свидетел на гибелта на Никола Войновски. Главата на Войновски била отрязяна от потерджиите и занесена в Троян. Останалите му другари успяват да оцелеят, но след 3 дни са заловени, предадени от българи в с. Шипково. В село Чифлик, Община Троян, е издигнат паметник на Никола Войновски. -ТИМБРОФИЛ ЕООД - ОТ  
ПОЩЕНСКИТЕ РАЗХОДИ СА - 2,00 ЛЕВА
ЗА ПРЕПОРЪЧАНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ