Има нещо в мирозданието, над което времето няма власт: това е човешкото сърце. Всичко останало се изтощава, износва се: способностите отслабват, силите ни изоставят, паметта се притъпява, но сърцето остава неизменно, то не бива да загуби способността си за любов, то трябва винаги да остава широко отворено за всичко високо и прекрасно, за всяка нужда, за всяка мъка. Сърцето човешко е растение, което не загива от бурята и лошото време, но зеленее и цъфти даже сред мразовитите снежни дни.