Mюзейен ревнува сестра си Чийдем още от нейното раждане, а и я обвинява за смъртта на майка им. Пътищата на двете се разделят още докато са деца, но тежкото заболяване на баща им ги събира около смъртния му одър.
За броени дни Mюзейен и Чийдем трябва да наваксат цял живот пропуски, погрешни решения и липса на обич. Имат последен шанс да се преоткрият една друга, за да се изправят заедно срещу заплахите на света. И да имат отново семейство.

– Тук е пълно със скорпиони, внимавай – каза Чийдем и стана. Вдигна рамене и тръгна към пропастта.
Проследих я с поглед. Вървеше право напред, внимавайки къде стъпва. Никога не обикнах сестра си, но в този момент нямах другиго освен нея. Животът ли ни подхождаше повече… или смъртта?