Автор: Джералд Даръл

Обем: 352 стр.

Размер в мм.: 130 х 200

Издател: Колибри

Корици: Мека

Година на издаване: 2016

Състояние: На склад при доставчик

Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва крайно забавно повествование и за собственото семейство на Даръл, чийто живот той оприличава на комична оперета. В резултат написва трилогия, известна като "Трилогията за Корфу", състояща се от "Моето семейство и други животни", "Птици, зверове и роднини" и "Градините на бога". Благодарение на тази трилогия гръцкият остров се прославя по цял свят и неслучайно една от забележителностите му днес е паметникът на Даръл, издигнат от признателните корфучани.

"В този миг файтонът с дрънчене спря пред един вход, над който висеше табела с надпис "Швейцарски пансион". Задъханите псета, усетили, че най-после ще се докопат до женственото черно куче, което се вози на файтон, ни заобиколиха като плътна стена. Вратата на хотела се отвори и се появи престарял портиер с бакенбарди, който втренчи безизразен поглед в суматохата на улицата. Трудностите по измъкването на Роджър от файтона и вкарването му в хотела бяха значителни, защото беше тежък - цялото семейство обедини усилия да го вдига, носи и удържа. Лари вече бе забравил величествената си поза и направо се забавляваше. Подскачаше и танцуваше по тротоара и размахваше камшика, за да направи пътека сред кучетата, по която бързо минахме аз, Лесли, Марго и мама, понесли съпротивляващия се ръмжащ Роджър. Дотътрихме се до фоайето, портиерът затръшна вратата и се облегна на нея, а мустаците му потреперваха. Появи се управителят и ни загледа със смесица от страх и любопитство. Мама отвърна на погледа му - шапката ѝ се бе смъкнала настрани, а в ръка стискаше буркана ми с гъсеници."
Из книгата