Автор: Роло Мей

Обем: 280 стр
Формат в мм.:  215 х 140
Издател: Изток-Запад

Мека подвързия

Година на издаване:  2014

Състояние: Нова, не е четена (на склад в издателството)

Ка 888

Роло Мей е един от най-известните съвременни дълбинни психолози и психотерапевти, чието име е добило особено звучене далеч извън американския континент. Той минава за представител на т.нар. хуманистична психология, т.е. на онази "трета сила" между психоанализата и бихейвиоризма, изхождаща от представа за човека, която не иска да дефинира човешката природа нито чрез нагонните ѝ потребности, нито чрез нейните рефлексни механизми. Мей принадлежи също към групата на "екзистенциалните психолози", които се стремят да въведат феноменологията и екзистенциалната философия в дълбиннопсихологичните мислене и лечение. Той безспорно е философски ум, който съчетава големия терапевтичен опит със спекулативна способност.

"В живота си все търсим нещо, което сме изгубили или пък нямаме, но силно искаме да постигнем. Кога и защо започваме да търсим себе си? Това е въпросът, на който първа книга от серията "Класици на психотерапията" дава отговор, но този отговор е от онези, които по-скоро ни карат да се замислим. Роло Мей е един от основателите и е сред най-ярките представители на екзистенциалното направление в психологията и психотерапията. Роден в началото на миналия век (1909), той се фокусира върху проблемите на хората от западното общество в средата на ХХ в. Самотата, обезверяването, постоянната тревога според Роло Мей съпътстват човека във всички времена на социален хаос и крах на ценностната система. Ако съществуването в подобна ситуация може да има предимства, то те са в изострящата се необходимост човекът да търси жизнена опора вътре в себе си, категоричен е Роло Мей. Именно в това се състои и непреходната стойност на тези книга – могат да се открият много паралели между описаното от автора за отминал исторически момент и ситуацията ни днес. Възможно е за някого обсъжданите от него социални въпроси и решения да изглеждат остарели и вече в историята, но повечето читатели ще се съгласят с мнението на Роло Мей в края на книгата: всъщност епохата няма значение. "Основният въпрос е как човекът, съзнаващ себе си и времето, в което живее, чрез своите решения е в състояние да постигне вътрешна свобода и да живее съгласно своята цялостност."

Росица Георгиева