Автор: Ерик Ейбрахамсън, Дейвид Фридман

Обем: 288 стр
Формат в мм.:  215 х 140
Издател: Изток-Запад

Мека подвързия

Година на издаване:  2009

Състояние: Нова, не е четена (на склад в издателството)

Ка 888

Идеята, че хаосът и неорганизираността могат да бъдат полезни не би изглеждала толкова контраинтуитивна, ако склонността към ред не бе заложена у всички нас. По-точно, хората са склонни да подценяват разходите по постигането на ред, да омаловажават възможността безпорядъка да не може винаги да бъде елиминиран и да не вярват, че хаосът може да бъде по-ефективен от реда: последният се е превърнал в цел сама по себе си. Тревогата, която събуждат разхвърляните домове и офиси или неорганизирани програми често се дължи не на факта, че безпорядъкът и хаосът са станали причина за реални проблеми, а на допускането, че би трябвало да има повече ред и организация.

Убеждението, че хаосът и безредието могат да бъдат съвсем безобидни или дори да носят ползи не би трябвало да изглежда странно. Почти всяко практическо проучване на възможността да подобрим живота си, работата или обществото предлага варианти за постигане на повече ред или на различен ред. Идеята за отсъствието на ред – и не просто на централизиран или йерархичен ред – рядко стига до ума ни. Време е да заемем една непредубедена позиция спрямо безпорядъка във всички аспекти на живота и институциите ни и да преценим кога той може да бъде приветстван – вместо да се отхвърля.

Страниците, които следват, представляват пътешествие през недооценените качества на света на безредието. Ще спрем на няколко места: в най-разхвърляната къща на всички времена; в детска градина, в която насърчават чупенето на играчки; в железария и в книжарница, които преуспяват благодарение на затрудненията, които клиентите срещат при откриването на необходимата им стока; ще надникнем в съвършено неорганизирания живот на Арнолд Шварценегер; в болница, в която пациентите организират празненства; в симфонията на Бетховен, която често се изпълнява фалшиво; в неподреденото бюро, което довежда до Нобелова награда; в ресторантът, който поднася ястията в нетрадиционен порядък и в американския град, чийто хаос го прави подобен на легендарния Париж. Целта на пътешествието не е да ни даде пълна представа за този свят. Уви! За всеки негов аспект не биха стигнали цели томове. Намерението ни по-скоро е просто да изследваме и изтъкнем някои важни истини за безпорядъка, останали незабелязани до този момент. 

Може би някои завои по време на нашето пътуване ще ви се сторят неочаквани. Дано да е така.