Автор: Айн Ранд

Обем: 464 стр.
Формат в мм.:  215 х 140
Издател: Изток-Запад
Мека подвързия
Година на издаване:  2010

Състояние: Нова, не е четена (на склад в издателството)

Ка 888

“Ние, живите” е интелектуалната биография на Айн Ранд. Това е първият текст, написан от руснак, който знае истината за живота в съветска Русия и се е спасил, за да я разкаже на света. Това е разказ за Диктатурата, независимо дали е в съветска Русия, нацистка Германия или в социалистическа Америка. Това е книга за Човека срещу Държавата. Основното в нея е светостта на човешкия живот.

Актуална днес както преди 75 години, Ранд отново е призвана да противодейства на разрушителните социалистически умонастроения на съвременния свят.


Предговор



Преди няколко месеца препрочетох тази книга. Не бях я чела от първото й издание през 1936 г. Не очаквах толкова да ми хареса. 

Твърде много писатели заявяват, че не могат да осъществят напълно намеренията си, и че творбите им са в известна степен недовършени. Не споделям това мнение и според мен то е извинимо само за начинаещи, защото никой не се ражда с „талант”, т.е. уменията трябва да се придобият. Писателите се създават, не се раждат. По-точно писателите сами се създават. За „Ние, живите”, първата ми книга (и в по-малка степен за творчеството ми преди „Изворът”), смятах, че възможностите не съответстват на целите ми, т.е. че не съм казала добре това, което исках да кажа. Сега обаче съм изумена колко добре съм казала всичко. 

„Ние, живите” не е „книга за Съветска Русия”. Това е книга за Човека срещу Държавата. Основното в нея е свeтостта на човешкия живот. Използвам думата „святост” не в мистичния смисъл, а в смисъл на „върховна ценност”. Същността се съдържа в думите на Ирина, второстепенен герой в повествованието, младо момиче, осъдена на затвор в Сибир, откъдето знае, че няма да се върне: „Има нещо, което искам да разбера. Не мисля, че някой го знае...става дума за живота ни. Той започва и ти мислиш, че твоят живот е безценен и единствен, прекрасен, като свещено съкровище. Сега той свършва и никой не се интересува от това; не че хората са безразлични, те просто не знаят, не знаят какво означава живота за мен, това мое съкровище, не знаят и не разбират. И аз не го разбирам, но има нещо, което всички трябва да разберем. Но какво е то? Какво?”