ИНТЕРЕСНА НАХОДКА ОТ 1917г.
БЪЛГАРСКИ ВОЕННИ НАЙ-ВЕРОЯТНО ОТ ПЕТА ПЕХОТНА ДУНАВСКА ДИВИЗИЯ
СНИМАНИ ПРЕД ГАРАТА В с.ГРАДСКО(Македония)
ЗА СЛАВАТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ!
"Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх."
ЗА РАЗМЕРА СЕ ОРИЕНТИРАЙТЕ ОТ ИЗОБРАЖЕНИЯТА НА СНИМКИТЕ!
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Клепа, на десния бряг на река Вардар, южно от град Велес, на пътя, свързващ Велес с Тиквеш и Гевгели.
История[редактиране | редактиране на кода]
Източно от селото се намират останките на древния град Стоби. Именно от близостта на днешното село до градището произхожда и името на Градско. Самото селище Стоби е опустошено и изоставено след земетресение през 518 г. след Христа, а по късно околността става известна като Пустия град, Пустоград.
В 19 век Градско е българско село във Велешка кааза, нахия Клепа наОсманската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Градско е посочено като село с 11 домакинства и 49 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Градско има 110 жители, всички българихристияни.[2]
В началото на 20 век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Градско има 144 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война 3 души от Градско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
При българското настъпление срещу Сърбия по време на Първата световна война на 31 октомври и 1 ноември 1915 година край Градско се разиграва тежко сражение между френски части и Пета пехотна дунавска дивизия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Пустоград (Pustograd) като руини, а Градско като българско християнско село.[5]
Малкото някога село Градско разположено на стратегическия път свързващ Скопие със Солун се развива изключително интензивно покрай железопътната линия и изградената на нея гара. Отдалечеността на гарата с около 2 км в източна посока от селото е причината да се изгради новото Градско край самата гара.
Строежът на централната селска църква „Свети Георги“ е започнат през април 1988 година, когато архиепископГаврил Охридски и Македонски поставя темелния камък, и е завършен на 25 юни 1996 година, когато църквата е осветена от архиепископ Михаил Охридски и Македонски. Живописта е дело на зографа Атанас Ташковски от Кавадарци.[6]
Градско е едно най-големите села в цяла Република Македония, административен център на едноименната община Градско. Край селото има възстановен паметник на 242 български войници от Пета пехотна дунавска дивизия, загинали в сраженията през Първата световна война.[7]
ВИЖТЕ И ОСТАНАЛИТЕ МИ АУКЦИОНИ!
ИЗПРАЩАМ С ЕКОНТ-10%ОТСТЪПКА
