Автор: Дейл Карнеги

Обем: 160 стр.

Размер в мм.: 130 х 200

Издател: Колибри

Корица: Мека

Година на издаване: 2013

Състояние: На склад

Ка 909, 888

В “Как да станем успешни ръководители” са застъпени основните положения, развити от Дейл Карнеги за ръководните кадри, а именно какви са характерните черти на добрите лидери, как трябва да подбират служителите си, по какъв начин да ги ръководят, без да ги командват, как да ги насърчават, наставляват, обучават и прочее. С други думи, настолна книга за всеки ръководител, независимо от това в коя област се изявява.

Дейл Карнеги (1888 – 1955) е пионер в онова, което днес наричаме развитие на човешкия потенциал. Неговите лекции и книги са помогнали на хора от цял свят да станат уверени, представителни и влиятелни личности.

През 1912 г., когато откривал първия си курс по говорене пред публика с теоретична лекция, Карнеги бързо забелязал, че участниците са се отегчили. Тогава той избрал напосоки един мъж и го поканил да се представи накратко. Когато курсистът приключил, той помолил още един да стори същото и тъй нататък, докато всеки не получил възможност да направи кратко изказване. Накрая, насърчавани от своите съкурсници и напътствани от Карнеги, всички те преодолели страха си и изнесли прилични презентации. “Без да знам какво всъщност правя – отбелязва по-късно Карнеги, – аз се натъкнах на най-добрия метод за преодоляване на страха”. Курсът му станал толкова популярен, че започнали да го канят да го изнася и в други градове. С годините той постоянно усъвършенствал съдържанието му. Разбрал, че курсистите най-много се интересуват как да повишат своята самоувереност, да подобрят отношенията си с околните, да постигнат успех в кариерата и да превъзмогнат страха и безпокойството.

Некрологът за Карнеги в един вашингтонски вестник резюмира по следния начин неговия принос за обществото: “Дейл Карнеги не реши никоя от дълбоките загадки на вселената. Но може би повече от всеки друг от своето поколение помогна на човешките същества да се научат как да постигат разбирателство помежду си – което понякога изглежда, че е най-голямата ни потребност”.