ИЗЯЩЕН СРЕБЪРЕН ПРЪСТЕНС ЕСТЕСТВЕН ГРАНАТ И ЦИРКОНИ


 

ГРАНАТЪТ е скъпоценен камък. Името произлиза от латинската дума granatus, с която се означавали семената на гранатовото дърво. Ювелирните украшения с гранати били разпространени още по времето на скитите. Цветовете на граната могат да бъдат: пурпурночервен – тогава се нарича алмандин, безцветен или жълтозелен – нарича се гросулар, кафяв или черен – нарича се меланит, зелен – нарича се уваровит, червен – нарича се пироп, андранит. Разновидност на андранита е демантоидът, който е най-скъпият и рядък гранат. Векове наред се считало, че гранатът носи щастие в любовта и приятелството и предпазва собствениците си от враговете им. Благодарение на наситенокървавия цвят на пиропа и алмандина се появила легенда, че гранатите нормализират кръвното налягане и подпомагат кръвообращението. Астролозите го препоръчват на родените под знака на Овен и Лъв.

 

 

ЦИРКОН Наименование: от перс. царгун - златист цвят. Цирконът се отличава с отличен блясък, добра дисперсия на светлината. прозрачност и широка цветова гама. Цвят: безцветен (бял) до бледожълт или зелен. Цветовете му са резултат на минимални количества торий и уран, заместили циркония в кристалната решетка. Безцветните циркони имитират диамантите по-добре от който и да било друг скъпоценен минерал. Индексът на пречупване на светлината при циркона е много близък до този на диаманта, а огънят на дисперсията е почти толкова хубав, колкото и при диамантите. При нагряване цирконът променя цвета си в по-интензивен или в съвсем нов цвят. Още през VI век цирконът бил ползван в Гърция и Италия. През XIV век, в зората на фасетирането на скъпоценните камъни, цирконите били продавани за диаманти. Едва през следващия (XV) век, червеникавокафявите циркони стават популярни в Европа. Вярвания: Носи сполука в търговските сделки. Прогонва лоши сънища и зли духове. Укрепва сърцето. Цирконът е сред скъпоценните камъни, ползвани в дървото калпа на индуската религия. Смисълът на това дърво е символично жертвоприношение на боговете; индуски поети от 19 век го описват като искряща маса скъпоценни камъни, в това число сапфир, топаз и диамант. През XI век рейнският епископ Марбо описва циркона в своята книга за минералите като амулет на пътешествениците, който ги предпазва от болести и беди, гарантира им добър сън и сърдечен прием навсякъде. Пет века по-късно се смятало, че цирконът дарява благоразумие на своя притежател и то по-точно в практичните дела, като носи голям финансов успех. А наред с всичко това гарантира на собственика си, че няма да бъде поразен от гръм. През XVII век вярата в магичната сила на скъпоценните камъни търпи огромен спад. Но независимо, че Анселм де Боот заявява: "Скъпоценните камъни не могат сами по себе си да имат свръхестествен ефект", той вярвал в силата на циркона да предотвратява бедствия и мор.