Международна културна дейност на България 1944-1948 Весела Чичовска

БАН, 1990 г.

 

Въз основа на богат документален материал от българските и някои чужди архиви е осветлен процесът на възстановяване на международните културни връзки на България след Втората световна война. Изследването на този проблем дава възможност да си проследят постепенното разгръщане на международната културна дейност и формирането на нейните принципи в условията на развитие на революционния процес и на уреждане на външнополитическото положение на България. Като се отбелязва разнопосочното влияние на политиката върху културата, е разкрит максимумът за установяване на културните контакти на България с чужбина, в който се изявява активността на държавните учреждения, обществените институции, на частните предприятия и личната инициатива.
Многообразието от фактори, които оказват влияние върху процеса на възстановяване на международния културен обмен, е обяснено със спецификата на културното общуване във външната политика на всяка страна. Очертани са и особеностите, които съпътстват приобщаването на малките държави, каквато е и България, към муждународния културен живот при усложнена външнополитическа обстановка. Сред тях особено място се отделя на личния престиж на културния деец или на възгледите на политиците за активността и насоките на културния обмен на една страна. В книгата е характеризирана ролята на широк кръг дейци - политически и културни - за осъществяването на задграничното културно общуване на България.

Като цяло трудът проследява разгръщането на международните културни връзки на страната както в географки мащаб, така и по сфери на културата. Със значителен документален материал е показано доброто културно равнище, което дава възможност на страната ни пълноценно да участва в международния културен живот. Чрез всичките си обобщения книгата има за цел да очертае значението на международната културна дейност за уреждане на външнополитическото положение на България и за пълнокръвното развитие на националната ни култура.