-NO RESERVE --Vintage (not a reproduction) pc - postcard postcards , Real photo - Approx: 9 x 13 cm - Gallery Vintage old POSTCARD BULGARIA BULGARIEN ; AMSICHTSKARTE ; CARTE POSTALE ILLUSTREE ; PICTURE POSTCARDS България - пощенска ; пощенски - картичка ; картички - изглед ; изгледи П.К. 9000 - 9030 - ВАРНА , СТАЛИН - ПОЩЕНСКА КАРТА БЪЛГАРИЯ ПАМЕТНИК НА ИВАН ВАЗОВ/ Bulgaria Bulgarien postcard - VARNA , WARNA , STALIN - pc / 508 - СЕРИЯ Series - # - ФОТО ; ФОТОГРАФ ; ИЗДАТЕЛ Photographer/Publisher: - - ГОДИНА Year - 1925 МОЛЯ ПИШЕТЕНИ КОЙ ГРАД СЕЛО ОБЛАСТ / ИЗДАТЕЛ / ФОТОГРАФ ОТ БЪЛГАРИЯ КОЛЕКЦИОНИРАТЕ - НИЕ РАЗПОЛАГАМЕ С НАД 35 000 ПОЩЕНСКИ КАРТИ ФОТОГРАФИИ ТВЪРДИ СНИМКИ . ЗА НАС Е УДОВОЛСТВИЕ ДА ПОПЪЛНИМ ВАШИТЕ КОЛЕКЦИИ Shipping and handling WORLD Please include - 3.20 EUR (5.oo USD ) by Registered Airmail. ( We can combine lots ( 7 DAY ) price only - 3.20 EUR ( 5.oo USD ) ( DELCAMPE - LION_59 ) ( EBAY - LION_DINKO ) ( AUCTION.BG - TIMBROPHIL ) BULGARIA БЪЛГАРИЯ ТЕЛЕФОНИ - PHONE - / / ------------ Клуб на колекционера ТИМБРОФИЛ филателия ; нумизматика ; антиквариат ----------- - ПРЕДСЕДАТЕЛ София - 1421 моб. моб. тел. / / - ПРОДАВА 1 – ПОЩЕНСКИ МАРКИ 2 – ПОЩЕНСКИ КАРТИ И ПЛИКОВЕ 3 - ФИЛАТЕЛНИ ЦЯЛОСТИ 4 - КАТАЛОЗИ , ФИЛАТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА 5 - ПЛИКОВЕ – ПЪРВИ ДЕН ( FDC ) 6 - ОРИГИНАЛНИ ПЕЧАТИ – ДАТНИ , ВОЕННИ , FDC , СТАРИ ФИРМИ 7 - ГЕРБОВИ И ФОНДОВИ МАРКИ – ЦЯЛОСТИ , ДОКУМЕНТИ 8 - ЧАСТНИ И СЛУЖЕБНИ АРХИВИ 9 – СТАРИ СНИМКИ , ФОТОГРАФИИ 10 – КАРТИЧКИ – ИЛЮСТРАТОРИ , РЕПРОДУКЦИИ НА КАРТИНИ , ГРАДОВЕ , ТЕМАТИЧНИ 11 – АКЦИИ ОБЛИГАЦИИ 12 – БАНКНОТИ , БОНОВЕ 13 – МОНЕТИ 14 - ЖЕТОНИ – КАЗИНА , ТЕЛЕФОНИ 15 – ПЛАКЕТИ , МЕДАЛИ , ОРДЕНИ – ФИЛАТЕЛНИ , ВОЕННИ , СПОРТНИ , ЮБИЛЕЙНИ 16 – ЗНАЧКИ 17 – ФЛАГЧЕТА - СПОРТНИ , ЮБИЛЕЙНИ 18 – ЕТИКЕТИ , БАНДЕРОЛИ - КИБРИТЕНИ , АЛКОХОЛНИ , ЦИГАРЕНИ , 19 - СТАРИ ВИЗИТКИ 20 – АНТИКВАРИАТ – ПРЕДМЕТИ , ДЕТСКИ ИГРАЧКИ ,ВОЕННИ УНИФОРМИ , ПОРЦЕЛАН , ФОТО АПАРАТИ , ЧАСОВНИЦИ , МЕБЕЛИ 21 - КАРТИНИ , ЛИТОГРАФИИ 22 – ПЛАКАТИ – ПРОПАГАНДА , ИЗКУСТВО , 23 – ГЕОГРАФСКИ КАРТИ 24 – КНИГИ , БРОШУРИ – ХУДОЖНИЦИ , ПОЛИТИЦИ , ИСТОРИЯ 25 – ФИЛАТЕЛНИ И НУМИЗМАТИЧНИ ПОСОБИЯ , КЛАСЬОРИ ,ЛУПИ , ЛИСТА И ДР. НА ЦЕНА НА ВНОСИТЕЛЯ **ФИЛАТЕЛНА И НУМИЗМАТИЧНА ЛИТЕРАТУРА СЕ ОТДАВАТ ПОД НАЕМ ** КУПУВА 1- ЕВРЕЙСКИ , АРМЕНСКИ , МАКЕДОНСКИ , ТУРСКИ . РУСИЯ – АРХИВИ , КОРЕСПОНДЕНЦИИ , СНИМКИ , ФОТОГРАФИИ , ПРЕДМЕТИ ОТ БИТА , ПЕЧАТИ , ФИРМЕНО ЛОГО , ФОНДОВИ МАРКИ , КАРТИНИ , УНИФОРМИ , ПЛАКЕТИ , ЗНАЧКИ ,МЕДАЛИ ,ПРЕДМЕТИ СВЪРЗАНИ С РЕЛИГИЯТА . Варна Варна е най-големият град в Северна България, както и по българското крайбрежие на Черно море. Той е третият по големина град в България, център на едноименните община и област. Варна е пристанищен град с население около 350 хиляди жители Често е определян като „морската столица на България“. На територията на града са разположени централите на институции като държавната агенция \"Морска администрация\" и Адмиралтейството на Българската армия. Варна е голям културен център с развит морски туризъм и изходна точка за много курорти по Северното Черноморие. Близо до града се намира резиденция Евксиноград, който е седалище на министерския съвет на България през летните месеци, както и на президентството. Във Варна се провеждат множество културни мероприятия, сред които Международният театрален фестивал „Варненско лято “, Международният музикален фестивал „Варненско лято“, Международният балетен конкурс, Международният Джаз фестивал, кинофестивалът „Любовта е лудост“, Международният фолклорен фестивал, Седмицата на морето и други. В градския исторически музей се съхранява най-старото златно съкровище в света, наречено Култура Варна. Районът на Варна през Древността През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира около 4200 г. пр.н.е. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина. Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се намирала крепостта Одесос, основана през 6 век пр.н.е. (около 570 г. пр.н.е.), близо до старо тракийско селище в областта Варна от милетски колонисти. Основно почитан е тракийският бог Дарзалас. Счита се, че градът е имал и храмове на Аполон и Дионисий. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели, включително Александър Македонски, но не пада поради обсадата, а става автономна част от империята на гръцкия завоевател със споразумение. В началото на новото хилядолетие Одесос е център на търговски съюз-федерация (подобен на Атинския съюз) между пет града: Одесос (Одеса), Томи (Констанца), Калатея, Месемврия (Несебър) и Аполония (Созопол). Първите монети на Одесос са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ \"рога на изобилието\", както и с амфора в обърнато положение. В монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизира виното, произведено във варненския край. След разделянето на Римската империя през 395 г. градът е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо от владетелите на крепостта — градът остава винаги със самостоятелно управление и с развита култура, търговия и занаяти, както и е селище с традиции в сеченето на монети. Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин на Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем. В края на 6 век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва. Името Варна, което според някои хипотези има тракийски произход, е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите през 680 г. През 7 век хан Аспарух превзема Одесос и се установява в дворците на неговия акропол. В града е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и Аспарух (679 г.) актът, с който е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров. Вярва се, че в същата зала е била подписана и конвенция между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения. След това според Теофан (том I, стр. 691) от 773 до 950 г. градът преминава ту във владение на византийците, ту на българите, а от 950 до 1202 год. e владение на Византия. Според Иван Иванов и колегия обаче градът е бил разрушен в средата на VII век и е възстановен през XI век. Средновековие и османско управление В края на 8 век Варна е в пределите на българската държава, където умира българският кан Паган, който се опитва да запази града в територията на България чрез мирни преговори. След покръстването на българите през 864 г. по времето на цар Борис I, градът става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но в края на 12 век цар Калоян я освобождава. Днес е учреден комитет за издигане на негов паметник в града През 13 — 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флоренциански търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. Варна става столица на неговия син Иванко Тертер От 1372 до 1389 г. Варна е включена в Карвунското княжество на Балик. През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник. След това Варна става типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 — 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. във града се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854 — 1856 г.). По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена първата в България жп линия (Русе — Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух. Варна е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г. Варна след Освобождението След Освобождението от турско робство във Варна се създава първото параходно търговско дружество, което купува кораби и те тръгват към океана. Изгражда се военен флот в крак с модерните морски държави. Варненските общественици усещат многостранните благини, които дава морето, и се заемат с използването им. През 1890 г. се създават първите модерни морски бани, които привличат летовници от Централна и Източна Европа. През 1906 г. е открито и модерно пристанище във Варненския залив, което прави Варна световен морски град. Нещо повече - градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с аквариум. По време на първото преброяване в княжество България жителите на града през 1887 г. са 25 256 души. За периода до 1892 г. те нарастват с 23.95% на 34 922 жители. Причината за увеличението на популацията не е само естественият прираст - тя се дължи на механичния прираст, който в тези години е твърде висок поради заселването на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Процесът се засилва след катастрофалните войни, които България води за обединение на българите. В резултат на това нови вълни от бежанци от Македония, Тракия и Добруджа заливат града и населението на Варна нараства спрямо 1910 г. с 45.52% и достига числото 50 819 жители. През 1908 г. е съборена последната останала част от средновековната крепост Варна. Сринати са и всички джамии. В края на 1900 г. е завършена красивата сграда на военния клуб, построена по проект на военния инженер Тодор Бояджиев. С нея се поставя началото на красиви и модерни частни сгради в стил неокласицизъм. С промяната на облика на централната градска част се изменя и съставът на населението особено след 1906 г., когато много гръцки семейства се изселват от Варна. Кварталите (махалите) приемат нови български имена, като останали от миналото са само Гръцката и Арменската махала. Към 1900 г. броят на промишлените предприятия във Варна е 18, но към избухването на Балканската война, те са вече над 70. През 1907 г. в града се открива първата българска фабрика за консервирани храни „Братя Генови“. Открити са и фабрики за памучни платове, тъкачество, шоколади, локум, вино и бира. [6] От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името \"Сталин\", по името на Йосиф Сталин. Военноморски флот До 1896 г. от всички европейски страни, които граничат с море, само България няма свой военноморски флот. Затова през януари 1896 г. правителството на Константин Стоилов предлага и Народното събрание гласува закон за създаването на Военноморски сили. Унтерофицерската школа в Русе се разделя и във Варна се формира Машинно училище за подготовка на машинисти за флота. Флотският духов оркестър се премества през същата година от Русе във Варна. С организирането на флота са поръчани три миноносеца от Франция, купени са още яхтата „Камчия“ и ветроходната учебна яхта „Стрела“. До Балканската война Черноморският ни флот разполага с шест кораба за отбрана, след които и Дръзки, и се изгражда брегова артилерия. Днес на въоръжение към военно-морския флот на Българската армия (която е част от НАТО) са бойни кораби, една действаща подводница, фрегати, корвети и ракетни катери, кораби за бойна поддръжка (противоминни, десантни и минозаградни), както и морска авиация от вертолети с брегово базиране. Varna Varna (Bulgarian: Варна) is the largest city and seaside resort on the Bulgarian Black Sea Coast, third-largest in Bulgaria after Sofia and Plovdiv, and 81st-largest in the European Union, with a population of 349,031.[1] The actual daily population, including commuters, is widely believed to have made it the country\'s second-largest city. Commonly referred to as the marine (or summer) capital of Bulgaria, Varna is a major tourist destination, university centre, seaport, and headquarters of the Bulgarian Navy and merchant marine, as well as the centre of Varna Province and Bulgaria\'s North-Eastern planning region (NUTS II), comprising the provinces of Dobrich, Shumen, Targovishte, and Varna. In April 2008, Varna was designated seat of the Black Sea Euro-Region (a new regional organization, not identical to the Black Sea Euroregion), by the Council of Europe. Antiquity and Bulgarian conquest See also: Varna Necropolis Varna is among Europe\'s oldest cities. Miletians founded the apoikia (trading colony) of Odessos in 570 BCE (in the time of Astyages) at the site of an earlier Thracian settlement. The name Odessos, first mentioned by Strabo, was pre-Greek, perhaps of Carian origin. Long before the Thracians populated the area by 1200 BCE, several prehistoric settlements best known for the eneolithic necropolis, eponymous site of the Varna culture and the world\'s oldest large find of gold artifacts (mid-5th millennium BCE radiocarbon dating), existed within modern city limits. Odessos was a member of the Pontic Pentapolis and a contact zone between the urban Ionians and the Thracians (Getae, Crobyzi, Terizi) of the hinterland—a mixed Greco-Thracian community (see also Darzalas). In 339 BCE, the city was unsuccessfully besieged by Philip II but surrendered to Alexander the Great in 335 BC, and was later ruled by his diadochus Lysimachus. The Roman city, Odessus (first included into the Praefectura orae maritimae, then in 15 CE annexed to the province of Moesia, later Moesia Inferior), occupied 47 hectares in present-day central Varna and had prominent public baths, Thermae, erected in the late 2nd century, now the largest Roman remains in Bulgaria (the building was 100 m wide, 70 m long, and 25 m high) and fourth-largest known Roman baths in Europe. Odessus was an early Christian centre, as testified by ruins of perhaps ten early basilicas [2], a monastery, and indications that one of the Seventy Disciples, Ampliatus, follower of Saint Andrew (who, according to the Bulgarian Orthodox Church legend, preached in the city in 56 CE), served as bishop there. In 442, a peace treaty between Theodosius II and Attila was done at Odessus. In 536, Justinian I made it the seat of the Quaestura exercitus including Moesia, Scythia, Caria, the Aegean Islands and Cyprus. Theophanes the Confessor first mentioned the name Varna, as the city came to be known with the Slavic conquest of the Balkans in the 6th-7th century. The name may be older than that; perhaps it derives from Proto-Indo-European root we-r- (water) (see also Varuna). In 681, Asparukh, the founder of the First Bulgarian Empire, routed an army of Constantine IV north of the Danube delta and reached the so-called Varna near Odessos. Recent scholarship has suggested that the first Bulgarian capital was perhaps located around Varna before it moved to Pliska. Asparukh fortified the Varna river lowland by a rampart against a possible Byzantine naval landing; several 7th-century Bulgar settlements have been excavated. - Middle Ages Control changed from Byzantine to Bulgarian hands several times during the Middle Ages. In the late 9th and the 10th century, Varna was the site of a principal scriptorium of the Preslav Literary School in a monastery founded by Boris I who may have used it as his monastic retreat. In 1201, Kaloyan took over the fortress on Holy Saturday using a siege tower, and annexed it to the Second Bulgarian Empire. By the late 13th and 14th century, it had turned into a thriving commercial hub frequented by Genoese, Venetian and Ragusan merchant ships (the three republics held consulates and had expatriate colonies there) and flanked by two fortresses with smaller ports of their own, Kastritsi and Galata, within sight of each other. Wheat and other local agricultural produce for the Italian and Constantinople markets were the chief exports, and Mediterranean foods and luxury items were imported. Shipbuilding developed in the Kamchiya river mouth. 14th-century Italian portolan charts showed Varna as perhaps the most important seaport between Constantinople and the Danube delta; they usually labeled the region Zagora. The city was unsuccessfully besieged by Amadeus VI of Savoy in 1366; in 1386, it briefly became the capital of the spinoff Principality of Karvuna, then was taken over by the Ottomans in 1389 (and again in 1444), ceded temporarily to Manuel II Palaiologos in 1413 (perhaps until 1444), and sacked by Tatars in 1414. - Battle of Varna Main article: Battle of Varna On November 10, 1444, one of the last major battles of the Crusades in European history was fought outside the city walls. The Turks routed an army of 20,000 crusaders[6] led by Ladislaus III of Poland (also Ulászló I of Hungary), which had assembled at the port to set sail to Constantinople. The Christian army was attacked by a superior force of 55,000 or 60,000 Ottomans led by sultan Murad II. Ladislaus III was killed in a bold attempt to capture the sultan, earning the sobriquet Warneńczyk (of Varna in Polish; he is also known as Várnai Ulászló in Hungarian or Ladislaus Varnensis in Latin). The failure of the Crusade of Varna made the fall of Constantinople to the Ottomans in 1453 all but inevitable, and Varna (with all of Bulgaria) was to remain under Ottoman domination for over four centuries. Today, there is a cenotaph of Ladislaus III in Varna. - Late Ottoman rule The Russians temporarily took over the city in 1773 and again in 1828, following the prolonged Siege of Varna, returning it to the Ottomans in 1830 after its medieval fortress was razed. The British and French campaigning against Russia in the Crimean War (1854-1856) used Varna as headquarters and principal naval base; many soldiers died of cholera and the city was devastated by a fire. In 1866, the first railroad in Bulgarian lands connected Varna with the port of Rousse on the Danube, linking the Ottoman capital Istanbul with Central Europe; for a few years, the Orient Express ran through that route. The port of Varna developed as a major supplier of food—notably wheat from the adjacent breadbasket region of Southern Dobruja—to Istanbul, and as a busy hub for European imports to the capital; 12 foreign consulates opened in the city. - Liberated Bulgaria With the national liberation in 1878, the city, which numbered 25-26 thousand inhabitants, was ceded to Bulgaria by the Treaty of Berlin; Russian troops entered on July 27. Varna became a front city in the First Balkan War and the First World War; its economy was badly affected by the temporary loss of its agrarian hinterland of Southern Dobruja to Romania (1913-16 and 1919-40). In the Second World War, the Red Army occupied the city in September 1944, helping cement communist rule in Bulgaria. Over the first decades afer the 1878 liberation, with the departure of most ethnic Turks and Greeks and the arrival of Bulgarians from inland, Northern Dobruja, Bessarabia, and Asia Minor, and later, of refugees from Macedonia, Eastern Thrace and Southern Dobruja following the Second Balkan War and the First World War, ethnic diversity gave way to Bulgarian predominance, although sizeable minorities of Gagauz, Armenians, and Sephardic Jews remained for decades. One of the early centres of industrial development and the Bulgarian labor movement, Varna established itself as the nation\'s principal port of export, a major grain producing and viticulture centre, seat of the nation\'s oldest institution of higher learning outside Sofia, a popular venue for international festivals and events, as well as the country\'s de facto summer capital with the erection of the Euxinograd royal summer palace (currently, the Bulgarian government convenes summer sesions there). Mass tourism emerged since the late 1950s. In 1962, the 15th Chess Olympiad, also known as the World Team Championship, was here. In 1969 and 1987, Varna was the host of the World Rhythmic Gymnastics Championships. From September 30 to October 4, 1973, the 10th Olympic Congress took place in the Sports Palace. Varna is running for European Capital of Culture for 2019.   
1. MONEYBOOKERS.COM
2. PAY PAL
3. BANCK ACCOUNT - BULGARIA GERMANY
4. POSTAL ORDER -
5. PERSONAL CHECK