-NO RESERVE --Vintage (not a reproduction) pc - postcard postcards , Real photo - Approx: 9 x 13.5 cm - Gallery Vintage old POSTCARD BULGARIA BULGARIEN ; AMSICHTSKARTE ; CARTE POSTALE ILLUSTREE ; PICTURE POSTCARDS България - пощенска ; пощенски - картичка ; картички - изглед ; изгледи П.К. 4000 - ПЛОВДИВ - ПОЩЕНСКА КАРТА БЪЛГАРИЯ ДЖАМБАЗ-ТЕПЕ/ Bulgaria Bulgarien postcard PLOVDIV - DJAMBAS-TEPE / 274 - СЕРИЯ Series - # 45 - ФОТО ; ФОТОГРАФ ; ИЗДАТЕЛ Photographer/Publisher: - ГРИГОР ПАСКОВ - ГОДИНА Year - МОЛЯ ПИШЕТЕНИ КОЙ ГРАД СЕЛО ОБЛАСТ / ИЗДАТЕЛ / ФОТОГРАФ ОТ БЪЛГАРИЯ КОЛЕКЦИОНИРАТЕ - НИЕ РАЗПОЛАГАМЕ С НАД 35 000 ПОЩЕНСКИ КАРТИ ФОТОГРАФИИ ТВЪРДИ СНИМКИ . ЗА НАС Е УДОВОЛСТВИЕ ДА ПОПЪЛНИМ ВАШИТЕ КОЛЕКЦИИ Shipping and handling WORLD Please include - 3.20 EUR (5.oo USD ) by Registered Airmail. ( We can combine lots ( 7 DAY ) price only - 3.20 EUR ( 5.oo USD ) ( DELCAMPE - LION_59 ) ( EBAY - LION_DINKO ) ( AUCTION.BG - TIMBROPHIL ) BULGARIA БЪЛГАРИЯ Клуб на колекционера ТИМБРОФИЛ филателия ; нумизматика ; антиквариат ПРЕДСЕДАТЕЛ София - 1421 моб. - - ПРОДАВА 1 – ПОЩЕНСКИ МАРКИ 2 – ПОЩЕНСКИ КАРТИ И ПЛИКОВЕ 3 - ФИЛАТЕЛНИ ЦЯЛОСТИ 4 - КАТАЛОЗИ , ФИЛАТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА 5 - ПЛИКОВЕ – ПЪРВИ ДЕН ( FDC ) 6 - ОРИГИНАЛНИ ПЕЧАТИ – ДАТНИ , ВОЕННИ , FDC , СТАРИ ФИРМИ 7 - ГЕРБОВИ И ФОНДОВИ МАРКИ – ЦЯЛОСТИ , ДОКУМЕНТИ 8 - ЧАСТНИ И СЛУЖЕБНИ АРХИВИ 9 – СТАРИ СНИМКИ , ФОТОГРАФИИ 10 – КАРТИЧКИ – ИЛЮСТРАТОРИ , РЕПРОДУКЦИИ НА КАРТИНИ , ГРАДОВЕ , ТЕМАТИЧНИ 11 – АКЦИИ ОБЛИГАЦИИ 12 – БАНКНОТИ , БОНОВЕ 13 – МОНЕТИ 14 - ЖЕТОНИ – КАЗИНА , ТЕЛЕФОНИ 15 – ПЛАКЕТИ , МЕДАЛИ , ОРДЕНИ – ФИЛАТЕЛНИ , ВОЕННИ , СПОРТНИ , ЮБИЛЕЙНИ 16 – ЗНАЧКИ 17 – ФЛАГЧЕТА - СПОРТНИ , ЮБИЛЕЙНИ 18 – ЕТИКЕТИ , БАНДЕРОЛИ - КИБРИТЕНИ , АЛКОХОЛНИ , ЦИГАРЕНИ , 19 - СТАРИ ВИЗИТКИ 20 – АНТИКВАРИАТ – ПРЕДМЕТИ , ДЕТСКИ ИГРАЧКИ ,ВОЕННИ УНИФОРМИ , ПОРЦЕЛАН , ФОТО АПАРАТИ , ЧАСОВНИЦИ , МЕБЕЛИ 21 - КАРТИНИ , ЛИТОГРАФИИ 22 – ПЛАКАТИ – ПРОПАГАНДА , ИЗКУСТВО , 23 – ГЕОГРАФСКИ КАРТИ 24 – КНИГИ , БРОШУРИ – ХУДОЖНИЦИ , ПОЛИТИЦИ , ИСТОРИЯ 25 – ФИЛАТЕЛНИ И НУМИЗМАТИЧНИ ПОСОБИЯ , КЛАСЬОРИ ,ЛУПИ , ЛИСТА И ДР. НА ЦЕНА НА ВНОСИТЕЛЯ **ФИЛАТЕЛНА И НУМИЗМАТИЧНА ЛИТЕРАТУРА СЕ ОТДАВАТ ПОД НАЕМ ** КУПУВА 1- ЕВРЕЙСКИ , АРМЕНСКИ , МАКЕДОНСКИ , ТУРСКИ . РУСИЯ – АРХИВИ , КОРЕСПОНДЕНЦИИ , СНИМКИ , ФОТОГРАФИИ , ПРЕДМЕТИ ОТ БИТА , ПЕЧАТИ , ФИРМЕНО ЛОГО , ФОНДОВИ МАРКИ , КАРТИНИ , УНИФОРМИ , ПЛАКЕТИ , ЗНАЧКИ ,МЕДАЛИ ,ПРЕДМЕТИ СВЪРЗАНИ С РЕЛИГИЯТА . Пловдив Пловдив е вторият по-големина град в Република България и 83-ят по население в Европейския съюз. Той е административен център на Южен централен район, Област Пловдив и на три от съставни и общини: Пловдив, Марица и Родопи. Градът е важно икономическо, транспортно, културно и образователно средище за цялата страна. Пловдив е град с население от над 370 хиляди жители. Разположен е в централната част Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. Отстои на 10 км от Родопа планина и на 50 км от Стара планина. Градът е застроен върху седем сиенитови хълма, някои с височина над 250 м. Поради това Пловдив често е наричан „Градът на седемте тепета“. В Пловдив се провеждат множество икономически и културни прояви, сред които Международният панаир, Международният театрален фестивал „Сцена на кръстопът”, Телевизионният фестивал „Златната ракла” и други. В града са запазени множество паметници от античността, сред които Античният театър, Римският Одеон, Римският форум, Римският стадион, Археологическият комплекс „Ейрене” и други. През 12 век пр.н.е. праисторическото селище на Небет тепе прераства в древнотракийския град Евмолпия, който е един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Останките от него могат да бъдат видени и днес. Пловдив е един от най-старите европейски градове и същевременно съвременник на Троя. Началото на града е поставено около 6000 г пр. н. е. Около 1200 г. пр. Хр. траките създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия. През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на Филипополис Тогава „градът на Филип“ бива обграден със здрави крепостни стени. По-късно траките отново възстановяват контрола върху селището и го наричат Пулпудева, превод на Филипополис. През 72 г. от н.е. градът е завладян от римския пълководец Терентиус Варо Лукулус и попада в пределите на Римската империя, като отново е преименуван - на Тримонциум (Град на три хълма). Въпреки това и през римската епоха градът е известен предимно с името Филипополис. Бил е най-голям и главен град (метрополия) на голямата римска провинция Тракия. Според известния римски историк от IV век Амиан Марцелин \"Големите градове Филипопол, който в древността се наричал Евмолпиада, и Бероя (днешна Стара Загора) красят провинция Тракия\". В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна - Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните оценяват важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища. Строят се също обществени сгради, храмове, бани, театри и мащабен стадион. С разрастването си, градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, издига се втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация. Разкопки в съвременния град днес разкриват само малка част от античното минало на старинния Пловдив. Средновековие Часовниковата кула на Сахат тепеВ края на IV в. започва византийския период в историята на града. Около средата на VI в. в Пловдив идват славяните, с което постепенно се променя етническия облик на региона. Ако през римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското име Пулпудева, но го променят като Плъпдив, Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив. След създаването на българската държава Пловдив се оказва важен пограничен град на Източно римската империя. За първи път през 812 г. кан Крум завладява града, но той е официално включен в пределите на България от кан Маламир през 834 г. В следващите години, градът преминава от ръце в ръце­, като Симеон Велики (893-927), Петър (927-969) и Самуил (980-1014) успяват да го включат в пределите на родината си. След това в период от близо два века той продължава да е в състава на Византия. През 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход основават Латинската империя и Пловдив попада под властта им. Градът става столица на Херцогство Филипополис, управлявано първоначално от Рение Дьо Три и по-късно от Жерар Дьо Стрем. Българският цар Калоян воюва с тези рицари и два пъти за кратко превзема града. Между 1225 и 1229 г., по времето на Иван Асен II, Пловдив отново е включен в пределите на България. След 1263 г. градът отново преминава под властта на Византия и така до 1344 година, когато Йоан V Палеолог предава града, заедно с още 7 крепости, на България като в замяна получава подкрепа от Иван Александър в борбата за трона в Константинопол. През 1364 г. османските войски, начело с Лала Шакхин паша, завладяват града. Гробът на османския военачалник и днес може да се види в двора на Шахбединова Имарет джамия. Турците наричат Пловдив Филибе. Той e главен град на османската област Румелия до 1382 г., когато управлението е преместено в София. Попадайки във вътрешността на Османската империя, Филибе губи стратегическото си значение на крепост. Постепенно всички следи от древността изчезват и започва ново строителство на обществени сгради като джамии, ханове, страноприемници и бани. Така градът се променя коренно и неговият архитектурен облик придобива типични ориенталски черти. Забележителен паметник от периода на османското владичество е Часовниковата кула, издигната през 16 век на Сахат тепе, която се смята за първия градски часовник в Османската империя и една от най-старите в Източна Европа. Възраждане Църквата „Св. Богородица“В периода на Българското национално Възраждане Пловдив е голям икономически център, наред с Истанбул, Солун и Одрин. Той същевременно е център на огромна занаятчийска област, която обхваща почти цяла Югоизточна България. Числено нарастващата българска буржоазия укрепва икономически и получава ключово влияние в обществото. Търгувайки с Европа и Русия, тази прослойка е отворена за модерни политически и културни влияния. Тогава, заможните пловдивчани се съревновават в строителството на нов модел къщи, голяма част от които са запазени в архитектурно-историческия резерват Старият Пловдив. Пловдив влиза в новата българска история с приноса си в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, която е равносилна на мирна буржоазна революция. Пловдив играе водеща роля в тази борба в лицето на лидери като Найден Геров, доктор Вълкович, Йоаким Груев, цели родове като Чалъковите и Чомаковите. През 1839 г. в града е открито първото българско училище. В 1850 г. се поставя началото на модерното, светско образование с откриването на класното училище „Св. св. Кирил и Методий”. На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става национален празник на славянската писменост и култура. В пловдивска църква „Св. Богородица”, коледата през 1859 г. е отслужена на български за първи път в България. През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. Негови възпитаници са най-големите интелектуалци, политически и духовни лидери на нацията. За битката по време на Руско-турската война (1877-1878) вижте Пловдив (битка) През 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война. Пловдив е освободен на 16 януари 1878 г. от ескадрона на капитан Бураго. Източна Румелия \"Съединена България\" - литография от Николай ПавловичОсновна статия: Източна Румелия Санстефанският мирен договор от 3 март 1878 г. урежда създаването на Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град е обявен за столица на младата държава и седалище на Временното руско управление.[5] Санстефанският договор е оспорен от Австро-Унгария и Великобритания и окончателното приключване на Руско-турската война се урежда чрез Берлинския договор. По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части, Пловдив става столица на автономната област Източна Румелия, а Турция изработва в тримесечен срок Органически устав (Конституция) на областта и назначава управител. Основна статия: Съединение на България От пролетта на 1885 сформираният в града, под ръководството на Захари Стоянов, Българския таен централен революционен комитет се заема с активно пропагандиране на обединението на Източна Румелия с Княжество България. На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега град Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация. След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Днес, 6-ти септември се чества като Ден на Съединението и празник на град Пловдив. Нова история Обновената главна улица \"Александър Батенберг\"След Съединението Пловдив остава и до ден днешен вторият по-големина и значение град след столицата София. Първата железница е построена в Пловдив още през 1874 г., а след 1888 г. тя вече свързва града и със София. През 1892 г. Пловдив е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие. Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир. След Освобождението в Пловдив е открита и първата пивоварна фабрика. В началото на 20 век Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града са инвестирани германски, френски и белгийски капитали и се развива модерна търговия, банково дело и индустрия. През 1939 г. в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, предимно в хранителната и тютюневата промишленост. В годините на Втората световна война се разширява тютюневата промишленост и търговията и износа на плодове и зеленчуци. Паметна за този период е 1943 г., когато са спасени от депортиране 1500 задържани евреи след застъпничеството на тогавашния Пловдивски митрополит Кирил, по-късно станал български патриарх. В годините на Народната република в Пловдив са построени мащабни индустриални предприятия като Комбинат за Цветни Метали, Текстилен Комбинат, Електроапаратурен Завод, Тютюнев Комбинат, Консервен Комбинат, Комбинат за Мотокари и др. На 6 януари 1956 г. e открита първата тролейбусна линия в Пловдив, също през 50-те е построен емблематичния за града хотел „Тримонциум”. През 60-те и 70-те години на века се извършва масирано строителство, оформят се съвременните жилищни комплекси. През 70-те и 80-те години са разкрити много от археологическите паметници в Пловдив, изцяло е реставриран Стария град. През 1990 г. е завършен спортния комплекс „Пловдив”, включващ най-големия стадион и най-голяма гребна база в България. През 1999 г. в „града под тепетата“ се провежда Европейския месец на културата Plovdiv (Bulgarian: Пловдив) is the second-largest city in Bulgaria after Sofia, with a population of 378,107. It is the administrative centre of Plovdiv Province in southern Bulgaria and three municipalities (Plovdiv, Maritsa and Rodopi), as well as the largest and most important city of the historical region of Upper (or Northern) Thrace, famous for its ancient and diverse culture and millennial history. The city is an important economic, transport, cultural and educational centre of the whole country. Plovdiv is situated in central parts of the Upper Thracian Plain on the two banks of the Maritsa River. It is located at 10 km from the Rhodope mountains and at 50 km from the Balkan mountains. The city is constructed on seven syenite hills, some which are 250 m high. Because of these seven hills, Plovdiv is often referred to in Bulgaria as Градът на седемте тепета (The city of the seven hills). Plovdiv is host to many economic and cultural events such as the International Fair Plovdiv, the international theatrical festival \"A scene on a crossroad\", the TV festival \"The golden chest\", and others. There are many remains preserved from Antiquity such as the Ancient amphitheatre, Roman odeon, Roman Stadium, the archaeological complex Eirene and others. In the 12th century BC the settlement on one of the hills grew to the Thracian city of Eumolpias which was among the first cities in Europe. Antiquity The Roman odeon.Plovdiv is one of the oldest cities in Europe. It is a contemporary of Troy and Mycenae, and older than Rome, Carthage or Constantinople. Archaeologists have discovered fine pottery[5] and other objects of everyday life from as early as the Neolithic Age, showing that in the end of the 7th millennium B.C there already was an established settlement there. According to Ammianus Marcellinus, Plovdiv\'s written post-Bronze Age history lists it as a Thracian fortified settlement named Eumolpias. In 342 BC, it was conquered by Philip II of Macedon, the father of Alexander the Great, who renamed it Philippopolis or \"the city of Philip\" in his own honour. Later, it was reconquered by the Thracians who called it Pulpudeva (a translation of Philipopolis) In 72 AD it was seized by the Roman general Terentius Varo Lukulus and was incorporated into the Roman Empire, where it was called Trimontium (City of Three Hills) and served as metropolis (capital) of the province of Thrace. Thrimontium was an important crossroad for the Roman Empire and was called \"The largest and most beautiful of all cities\" by Lucian. In those times, the Via Militaris (or Via Diagonalis), the most important military road in the Balkans, passed through the city. \"This [Plovdiv] is the biggest and loveliest of all towns. Its beauty shines from faraway...\" Roman writer Lucian. The Roman times were a glorious period of growth and cultural excellence. The ancient ruins tell a story of a vibrant, growing city with numerous public buildings, shrines, baths, and theatres. The city had advanced water system and sewerage. It was defended with a double wall. Many of those are still preserved and can be seen by the curious tourist wishing to experience the charm of ancient Rome up close. Today only a small part of the ancient city has been excavated.[6] Middle Ages The Slavs had fully settled in the area by the middle of the 6th century and fully changed the ethnic proportions of the region. With the establishment of Bulgaria in 681 Philipopolis became and important border fortress of the Byzantine Empire. It was captured by Khan Krum in 812 but the region was fully incorporated into the Bulgarian Empire in 834 during the reign of Khan Malamir. It remained in Bulgarian hands until it was conquered by the Byzantine Empire in 970 or 971. The city again came to be known as Philippopolis and became Byzantine in character. Aime de Varennes in 1180 encountered the singing of Byzantine songs in the city that recounted the deeds of Alexander the great and his predecessors, over 1300 years before Khan Krum was the first Bulgarian ruler to capture Plovdiv.Byzantine rule was succeeded by that of the Latin Empire in 1204, and there were two short interregnum periods as the city was twice occupied by Kaloyan of Bulgaria before his death in 1207.[6] In 1208 Kaloyan\'s successor Boril was defeated by the Latins in the battle of Plovdiv. Under Latin rule, Plovdiv was the capital of the Duchy of Philippopolis governed by Renier de Trit, and later on by Gerard de Strem. Bulgarian rule was reestablished during the reign of Ivan Asen II between 1225 and 1229. In 1263 Plovdiv was conquered by the restored Byzantine Empire and remained in Byzantine hands until it was re-conquered by George Terter II of Bulgaria in 1322. Byzantine rule was restored once again in 1323, but in 1344 the city was surrendered to Bulgaria by the regency for John V Palaiologos as the price for Ivan Alexander of Bulgaria\'s support in the Byzantine civil war. In 1364 the Ottoman Turks under Lala Shakhin Pasha seized Plovdiv. The Turks called the city Filibe. It was the capital of Rumelia until 1382 when the Ottomans captured Sofia which became the main city of the province. Plovdiv survived as one of the major cultural centers for Bulgarian culture and tradition. The name Plovdiv first appeared around that time and is derived from the city\'s Thracian name Pulpudeva (assumed to be a translation of Philippopolis, from Pulpu = Philippou and deva = city), which was rendered by the Slavs first as Pəldin (Пълдин) or Pləvdin. National revival Main article: Bulgarian National Revival The Virgin Mary Church.Under the rule of the Ottoman Empire, Plovdiv was a focal point for the Bulgarian national movement in the Eastern Rumelia province of the Empire. During that period Plovdiv was a major economic center along with Istanbul, Odrin and Solun. Due to the intense trade the emerging Bulgarian bourgeoisie became stronger and took key place in the society. Trading with Russia and Europe these people experienced modern political and cultural influence. In that period the richer citizens constructed beautiful houses many of which can still be seen in the Architectural reserve Old Plovdiv. She was a sanjak centre of Rumelia Province between 1364-1864 and was the sanjak centre of Edirne Vilayet between 1864-1878 durnig Ottoman Rule.. Plovdiv had important role in the struggle for Church independence which was according to some historians a peaceful bourgeois revolution. Plovdiv became the center of that struggle with leaders such as Nayden Gerov, Dr Valkovich, Joakim Gruev and whole families. In 1836 the first Bulgarian school was inaugurated and in 1850 began the modern secular education when the \"St St Cyrill and Metodius\" school was opened. On 11 May 1858 for the first time was celebrated the day of Saints Cyril and Methodius which later became a National holiday. In 1858 in the Church of Virgin Mary the Christmas liturgy was served for the first time in Bulgarian language. In 1868 the school expanded in the First Grammar School. Some of the greatest intellectuals, politicians and spiritual leaders of the nation graduated that school.[6] The city was liberated from the Ottomans during the Battle of Plovdiv in 1878. Eastern Rumelia Main article: Bulgarian unification According to the Treaty of San Stefano on 3 March 1878 the Principality of Bulgaria included the lands with predominantly Bulgarian population. Plovdiv which was the biggest and most vibrant Bulgarian city was selected as a capital of the restored country and for a seat of the Temporary Russian Government. Great Britain and Austria-Hungary, however, did not approve that treaty and the final result of the war was concluded in the Congress of Berlin which divided the newly liberated country into several parts. It separated the autonomous region of Eastern Rumelia from Bulgaria and Plovdiv became its capital. In three month the Ottoman Empire created an Organization Chart (Constitution) of the province and appointed a governor. At the time, it had a population of about 33,500, of which 45% were Bulgarians, 25% Greeks, 21% Turks, 6% Jews and 3% Armenians, a situation that changed rapidly in the following decades. In the spring of 1885 Zahari Stoyanov formed the Secret Bulgarian Central Revolutionary Committee in the city which actively conducted propaganda for the unification of Bulgaria and Eastern Rumelia. On 5 September several hundred armed rebels from Golyamo Konate (now Saedinenie) marched to Plovdiv. In the night of 5-6 September these men led by Danail Nikolaev took control of the city and removed from office the General-Governor Gavril Krastevich. A provisional government was formed led by Georgi Stranski and universal mobilization was announced. After the Serbs were defeated in the Serbo-Bulgarian War, Bulgaria and Turkey reached an agreement according to which the Principality of Bulgaria and Eastern Rumelia had common government, Parliament, administration and army. Today 6 September is celebrated as the Unification Day and the Day of Plovdiv. New history After the Unification Plovdiv remained the second city in population and significance after the capital Sofia. The first railway in the city was built in 1874 and after 1888 it was linked with Sofia. In 1892 Plovdiv became host of the First Bulgarian Fair with international participation which was succeeded by the International Fair Plovdiv. After the liberation the first brewery was inaugurated in the city. The St Loius Catholic Cathedral.In the beginning of the 20th century Plovdiv grew as a significant industrial and commercial center with well developed light and food industry. German, French and Belgian capital was invested in the city in development of modern trade, banking and industry. In 1939 there were 16,000 craftsmen and 17,000 workers in manufacturing factories, mainly for food and tobacco processing. During the Second World War the tobacco industry expanded as well as the export of fruit and vegetables. In 1943 1,500 Jews were saved from deportation in concentration camps by the archbishop of Plovdiv Cyril who later became Bulgarian Patriarch. During the period of communist governance that followed the end of World War II many enormous factories were built in Plovdiv including the Plant for Non-ferrous Metals, Textile Works, Plant for electrical apparatus, Tobacco Plant, Canning Factory, Motor-truck Factory and many others. On 6 April 1956 the first trolleybus line was opened and in the 50s the emblematic Trimontsium Hotel was constructed. In the 60s and 70s there was construction boom and many of the modern neighborhoods took shape. In the 70s and 80s many antique remains were excavated and the Old Town was fully restored. In 1990 the Sports complex \"Plovdiv\" was finished. It included the largest stadium and rowing canal in the country. In that period Plovdiv became the birthplace of Bulgaria\'s movement for democratic reform, which by 1989 had garnered enough support to enter government. Plovdiv has hosted specialized exhibitions of the World\'s Fair three times, in 1981, 1985, and 1991  
1. MONEYBOOKERS.COM
2. PAY PAL
3. BANCK ACCOUNT - BULGARIA GERMANY
4. POSTAL ORDER -
5. PERSONAL CHECK